ДЪГА

Този дъжд,
този жест от втечнени лъчи,
този спомен за вечна вода
пита:
- Можеш ли?
- Мога!
- Тогава кажи
двете думи: Да бъде дъга!

В този слог
има ритъм с изящен овал,
с многоцветно трептящ словоред,
даже има и смисъл такъв:
ти си бял,
но не можеш да бъдеш поет,
без да жертваш
в прозрачната плът на дъжда
свойта воля за цветно добро...

Инак как ще ти кажа,
сетивна душа,
за най-слънчевото сетиво?