БРАТЯ НА ЗОРАТА

В сгъстените понятия на зрака
понякога кърви ранена нежност,
дори се мярва смисъл на безбрежност
като в сърце, което дълго чака.
Тогава в сетивата се завръща
забавеният ритъм на мъглите
и моят сън за призрачни събития
е тяхната прохладно-влажна същност.
Но светлата постъпка на зората
опожарява всички очертания
далеч преди умът от сън да стане
и да измисли име на душата...

Петли далечни, кой в гласа ви прати
пожертваната слънчева вселена
да слезе като радост протръбена?
Лъчи, лъчи, протяжни мои братя...