Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
АРХАНГЕЛЪТ НА ГРЪКЛЯНА ТИ
Аз се стичам във чашата на гръкляна ти,
за да кажеш пожертваното ми мълчание,
да заченеш сетивни словосъчетания
и да тръгнеш през осмислените поляни -
край ръба на скалисти съществителни...
край течащи по склонове прилагателни...
през глаголи задъхани и умозрителни...
през съюзи разнежени и състрадателни
към децата на всички самотни истини -
към децата на първия и последен смисъл...
Аз съм бялата памет, спасена в листите,
по които никога не съм писал.
А когато устата ти, пренаситена
от различни съзвучия, онемее,
ставам време във всички най-нежни събития
между ангели, които мълчат и копнеят.
И те моля - недей да сгъстяваш времето
в думи толкова плътни и непрозрачни -
с тях не мога гръкляна ти да обзема...
Затова слабините ми са безбрачни.
© Димитър Калев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.12.2001, № 12 (25)
Други публикации:
Димитър Калев. Триада. Варна, 2001.
|