* * *

Жажди прелетни,
накацали върху дланта ми,
колко траен е споменът на водата
за формата на шепите ми,
колко траен е? -
от дланта изтичат пръстите ми,
от пръстите изтича сърцето ми,
а след него задава се и душата ми...
Мисли мраморни,
отронени от планините,
колко силни са скалистите възвишения,
че се свличате толкова вдъхновени
по наклона на красотата очертана,
колко силни са? -
по красотата слизат думите ми,
по думите слизат песните ми,
а след тях задава се и духът ми...
Хайде духайте,
лозинки свещени,
спасете водите ми от изтичане,
от свличане спасете скалите ми!...
Всичко върша като във заклинание -
духам в шепа,
духам върху камъче -
всъщност храня със въздух въглена,
мъждукащ в собата на съзнанието.
Там Творецът си грее ръцете,
на глас си припява вселените,
а водите ми
и скалите ми
са привкус на дим в гърлото Му...

© Димитър Калев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2002

Други публикации:
Димитър Калев. Да ме поливате отвъд. София: Сребърен лъв, 1996.