* * *

Все ще се върна някога, за да ти кажа,
че сенчестата тишина в гласа ми
е говорът на хора,
със които съм се любил.
Сега дори не мога да ти пиша -
изгубил съм
пластичния живот
на процепите странни във вселената,
където веществото на душата се вглъбява
и вкусва смърт...
за кой ли път...

За кой ли път мълча
и чакам да ми затръбят
отвъд -
през процепите странни във вселената -
тръби слухът на същества,
с които съм се любил.
Дори слуха съм си изгубил.
И ако някога се върна да ти кажа
за сенчестата тишина в гласа ми,
ще ти покажа всъщност
само клиновидната проекция
на процепите странни във вселената -
ще ти напиша само буквения знак,
останал върху книгите,
с които съм се любил...
Ако пречупя смисъла на моите думи
във мястото на буквата на любовта,
ще те погубя ли
или ще те спася
през процепите странни във вселената?...

© Димитър Калев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2002

Други публикации:
Димитър Калев. Да ме поливате отвъд. София: Сребърен лъв, 1996.