Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
УТЕШИТЕЛЯТ НА ПОСЯТОТО ЗЪРНО
Ако не мога да вглъбя душата си,
ако не я наситя
с богоподобна самота,
ако не я отроня от плода на битието,
ще мога ли да разделя във себе си
земята
от небето...
Не се ли вкореня във жаждата,
не възвися ли злак във красотата,
как ще опитам добротата на земята -
кръжаща,
обла,
хелиоцентрична...
Как ще позная жалостта,
която ме обича,
ако не дам да ми обърше
семенцето на сълзата,
в чиято издължено-скръбна сянка
сам съм се облякъл...
© Димитър Калев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2002
Други публикации:
Димитър Калев. Да ме поливате отвъд. София: Сребърен лъв, 1996.
|