|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
УРОК ПО ПЕРСПЕКТИВА
Не опитвай
да ме рисуваш
в неделя
по обед,
тогава съм толкова неопределим -
и слънцето в зенита,
и овалът на главата ми,
и пропорциите разчупени на плътта ми,
и сенчестото й продължение към другостта.
Не опитвай тогава и да разговаряш с душата ми,
нито вярвай, ако ти кажат
"Тука е"
или "Ето я там".
Аз не помня някога да съм целувал снагата й.
Помня късия шепот на веществото,
което се свлича
от прескока
на мекотата към плътността -
помня пределната пълнота
как просълзява
от капчица преизобилие -
всъщност помня единствено жестовете,
с които душата ми оседлава
неосезаемата празнота.
Затова съм толкова неопределим
в неделя
по обед -
с лъчисти пръсти слънцето
плете кичури по темето ми,
нозете ми учат геометрия
от странните линии на сянката ми -
извирам слънчево,
сенчесто изтичам.
Ако забиеш измерения
във темето ми,
в петите ми
или където ти хрумне другаде,
ще наточиш само пречупванията,
с които съзнанието си служи,
за да разрязва вечността...
Е, добре,
опитай се да ме нарисуваш.
Но трябва да положиш душата си
за сянката ми,
за плътта,
за слънцето ми -
когато изгрея в тебе
и разтворя отражението си в кръвта ти...
© Димитър Калев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2002
Други публикации:
Димитър Калев. Да ме поливате отвъд. София: Сребърен лъв, 1996.
|