ТЕКСТ ОТ ЕГИПЕТСКА ГРОБНИЦА

Когато изляза от дома си
и хлопна вратите на зениците си,
ще премина през сетивните дворове,
разградени все пак от тъгата,
и ще вляза под сянката на живота -
на ангелите при децата,
които са изкусни обратописци -
при раждане им излиза душата...

от очите ми ще покарат корени
към ирисите геоцентрични -
ръцете ми ще се разлистят -
ще цъфнат нозете ми,
ще вържат вишни...

макар че и сега като дърво съм -
ходя с плодовете си по сърцата ви,
за да вкусите колко съм благ по плът -
а със корените си мисля за утрото
и ви моля да ме поливате... отвъд.

© Димитър Калев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2002

Други публикации:
Димитър Калев. Да ме поливате отвъд. София: Сребърен лъв, 1996.