Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Стоя в следобеда -
превалят светлини от благи думи,
изречени от някого на зазоряване -
душата ми
е непосредствена и възцарена -
и всички,
всички линии на битието
идват и й се покланят -
с поклоните закръглят правотата си,
превиват гръб във плодни очертания
и натежават в сладка гравитация
към центъра,
към центъра,
където зрее вкус на благост...
Душата ми е непосредствена,
опитана
и усладена.
© Димитър Калев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2002
Други публикации:
Димитър Калев. Да ме поливате отвъд. София: Сребърен лъв, 1996.
|