Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СМЪРТТА НА ЗЪРНОТО
Отвъд душата ми
е непрогледно-плътна пръст
и чувствам как набъбвам
от мъчително самоопределение
към корен
и към злак.
А нямам знак
за зло
и за добро.
Не ме разравяйте -
по злите коренчета чувам
стъпките на влажни добродетели
и над главата ми прозеленява
самосъзнанието на плода.
Отвъд пръстта
усещам вейчиците как се прекръстосват
върху разпъната тъга -
едва тогава
върху мене се разлистват
седемте свещени думи:
Сладчина,
на
твоето
израстване
предавам
зеленината
си...
© Димитър Калев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2002
Други публикации:
Димитър Калев. Да ме поливате отвъд. София: Сребърен лъв, 1996.
|