Аз, Вие, приятели мои. И Един трети, невидим. Само това е необходимо, за да се сподели красотата. Несподелената красота е ад, а красотата на споделянето е особено състояние на съзнанието. Наричам го поетично вдъхновение. Дали ще го оскверня, ако ви кажа името му?...

Сядам удобно в дъното на очите си. Оставям плътта да лежи до мен в мрака, без да й позволявам да ме докосва. Постепенно привиквам с тъмнината. Далече напред просветляват двата люка на зениците ми. Само отвътре се вижда как светлоносният дявол наточва ръбеца на ирисите. Отвън някъде е светът, запътен към очите ми, но мога ли да го спася от зеничните остриета. Съсечен на образи, окървавен от понятия, едвам се довлича, поляга върху лявото рамо на плътта. Светът, плътта и дяволът. И несподелената красота...

Продължавам да стоя в дъното на очите си. Около мен едва-едва се избистря оптичното вещество на гледеца, прииждат и си отиват нежни трептения, ту просветва, ту лъха топлина. Понеча ли да мисля, разгръщам пространства; понеча ли да желая, проточвам времена. Смътно предчувствие слиза в съзнанието ми: обсебват ме небеса, сиреч всички същества, с които съм се любил и с които ще се любя през вечността. Обсебеното ми небе. И споделената красота...

Понятията, от които кристализират думите, са сгъстена светлина. Чувствата, от които кристализират звуците, са сгъстена топлина. Поетичното вдъхновение пък е трапеза, на която обсебеното съзнание вкусва себе си. Вкусва сладост, съзнава всичко като едно и също. В благост и в истина. Благостта принадлежи на сърцето, възпитава творческата добродетел и се проявява като шепот в душата. Истината принадлежи на ума, възпитава метафоричното мислене и се проявява като поетичен текст. Зад алхимията на вдъхновението стои аналогията между благостта и истината на съзнанието. От нея се ражда особена естетика. Наричам я благата поезия...

В благатата поезия кохерентността на текста се осъществява от благостта, а телеологичността му - от истината. Когато думите в стиха са прозирни и нажежени, а очертанията им се огъват от пълнота и преливат към такава изворна непосредственост, че просто сами лягат върху хартията, тогава знам, че този стих е писан във вдъхновение. И в красотата на споделянето между мен и вас, приятели мои. В присъствието на Един трети, невидим, който е благост, който е истина. Той е нашето общо съзнание, обсебено от небеса...

Варна, август 1996

Автора