ПОСЛЕДНИТЕ ДУМИ НА РЕКАТА

Щом почувстваш,
че вече не мога да тека,
разплискай сетивата ми за бреговете.
Щом ме видиш,
че губя самосъзнанието си на вода,
завържи със добро нозете ми -
тласни ме в дълбокото -
да потъна в себе си
и никога повече да не изплувам -
аз съм втечняващата се същина -
не изтичам от себе си
и не сънувам...

Щом разбираш,
че повече не мога да тека,
ти си сянката на изворната ми слава -
не съзнаваш ли,
че във втечняващата се същина
ще трябва да те удавя?...

© Димитър Калев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2002

Други публикации:
Димитър Калев. Да ме поливате отвъд. София: Сребърен лъв, 1996.