Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПЕСЕН НА ПРОБУЖДАНЕТО
Завързвам нишката на будността,
понесъл спомена за сънно злато
и чакам сърчицето на петел
да прекоси край мен дрезгавината
със дирята на звучна бистрота.
А в бистротата - крехка твърдина -
ритмично слиза моята първа мисъл.
И хоризонтът бавно се изписва
във нейната разумна същина,
за да разлъча мрак от светлина,
преди да видя слънчевия смисъл.
© Димитър Калев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2002
Други публикации:
Димитър Калев. Да ме поливате отвъд. София: Сребърен лъв, 1996.
|