НЕБЕТО Е ГРАНИЧНАТА ПРОЗРАЧНОСТ

Животът на граничната прозрачност
понякога е само съзерцание
в невинността на съчетанията,
които се разхождат голи...

Но друг път
от самата голота
кърви вкусът на битието
и пренасища всички разстояния -
чак до срама на сетивата...

А имал съм и трети -
най-щастливи състояния,
когато сетивата се разплакват,
осъзнали,
че са мяра за отдалечаваща самотност -
когато виждам
с колко милиарди зеници
съм принизил небето си
и колко е безсълзна синевата му.
Едва тогава
от очите ми
протича най-граничната прозрачност,
еднозначна
на всички съчетания със същества.
Дори понякога си внушавам,
че плачещи от вдъхновение ангели
използват зрящата ми душа,
за да повярват, че словото се втечнява...

© Димитър Калев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2002

Други публикации:
Димитър Калев. Да ме поливате отвъд. София: Сребърен лъв, 1996.