ТРИВРАТА ИКОНА

"Видях ангел, подобен на жената, която
обичах с цялата си душа, когато бях още дете".
                                                                Словацки

I.

Видях жена -
безкрайно влюбена във Мъж -
обсебена от Неговия гол, предвечен трепет -
дори видях
как във кръвта й се вселява битието Му -
но не видях детето й,
защото всичките й мисли
бяха плът от Мъжкото отсъствие -
тя просто беше се вглъбила
във ритмичната им непрекъснатост -
дори остави тихо да изтлеят сетивата й,
за да угасне във виделината Му...
Видях жена -
безкрайно влюбена във Мъж.

II.

Едва в покоя
стават смислени контурите на самотата -
как да премина през плача на нежността
оттатък -
оттатък всички линии
са някакъв до смърт обтегнат ритъм -
политам -
разлъчвам до безкрайност плътността
на паузата,
във която толкоз дълго съм живял
като човешки вик,
забит
във тялото на вятър...

III.

Ти си странник -
произнасяш откъслечни слогове -
не знаеш,
че тяхното зазоряване,
не знаеш,
че техният залязващ смисъл
са всъщност тялото на душата ми -
Ти просто словесваш виделината ми -
дори прозренията ми са
на върха на езика Ти -
ще изговоря душата си,
ако Те повикам...

© Димитър Калев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2002

Други публикации:
Димитър Калев. Да ме поливате отвъд. София: Сребърен лъв, 1996.