Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ГЛАСОВЕ В ДУШАТА МИ
Кръвта си спирам,
за да си те спомня -
слуха си пращам,
за да те посрещне -
очите си постилам,
за да минеш...
Разплитам всички краесловия
на Битието -
и тъмните им юсове се качват
и проточват гласни
от още незавършения покрив
на душата ми -
гръклянът им изпива
залеза на световете
и някъде отекват
в красотата.
Гласът е тялото на същества,
обсебили небето ми...
© Димитър Калев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2002
Други публикации:
Димитър Калев. Да ме поливате отвъд. София: Сребърен лъв, 1996.
|