* * *

Единствено във уловената от мрежите вода
съзнанието различава
образа на риби -
там рано сутрин спират лодки
и припламват факли -
там стават доловими
люспестите скокове на съединение
между море и въздух...
Така и вятърът
където щи си духа -
и само там,
където стълбовидните му вихри
забиват своята тяга,
извира пламък.
И там са светите места, където
пустинникът на мислите
изгражда соба,
кандило пали,
дори понякога изгаря жертвени треви,
за да благодари
на още безсъзнателните небеса...
Съзнанието ми е само думи
от благодарността
на странстващите ангели,
които идват вкъщи да похапнат нещо,
забързани към следващата слава...

© Димитър Калев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2002

Други публикации:
Димитър Калев. Да ме поливате отвъд. София: Сребърен лъв, 1996.