Вярно, то си има голяма интрига, когато искаш да промениш нещо, което е в състояние на вечна промяна. Почти като в сапунен сериал. Ето тук примерно може да се помисли до каква степен латиноамериканската културна традиция и патос променят затъналата в язвите на демокрацията средностатистическа домакиня от този пуст и пренаселен Стар свят, доколко я пренасят в една по-добра и човечна, да кажем, виртуална /virtue (англ.) - добродетел (б.а.)/ реалност, или просто я манипулират. И доколко, примерно, израслите в предградията на Сан Хуан Рики Мартин и Дженифър Лопес опровергават това твърдение като пробиват направо в сърцевината, в ядрото на съвременната американска културна среда, събират погледите и сякаш до безкрайност разширяват диапазона на географските и социални понятия на MTV-поколението. Културна интеграция? Май пак стигнах до силата на масовата комуникация в бъдещото "информационно хилядолетие", или с други думи, до манипулацията. Засега - само в отделни части от публичното пространство...

Образователните изисквания за същото това MTV-поколение отвъд океана биха ми позволили да спра своето есе в този момент. Все пак, като представител на едно преходно поколение, преживяло и възприело какви ли не образователни и самообразователни модели, ще се опитам да се придържам към младата все още българска традиция в настоящия литературен жанр.

Макар че от друга гледна точка, не е необходимо да бъдеш студент, дори и в български ВУЗ, за да разбереш, че промяна в промяната означава просто определяне на посоката на същата тази, старата промяна. Мисля си, че именно това е необходимо на света в момента - определяне на точната посока. И все пак, на нашия полуостров знаем, че когато в историята се говори за момент на промяна, то той би могъл да обхване период, примерно, от половин столетие. Достатъчен, за да даде резултати, и прекалено дълъг, за да бъде анализиран и оценен в рамките на един човешки живот, животът на пряк свидетел на този момент. Нека се надяваме, че България не се намира в точно такъв момент. Но така или иначе тези съображения ми пречат да вярвам твърдо, че моята идея показва вярната посока. Може би не... А и оценките се правят от историята на базата на по-силната манипулация на едната от спорещите страни...

Което ми напомня да се върна на така често употребявания термин (вече по-скоро клише) "бъдещото информационно хилядолетие". Ами то и нашето хилядолетие е информационно. Че и предното. Не е случайно, че едно от малкото безспорно възприети в социалната психология твърдения се отнася до богатството и пълнотата на информацията, която притежава лидера - основно, изключително важно негово качество. Аспарух успява да убеди славянските племена да го подкрепят и да му се подчинят в борбата срещу общия враг със силата на устната публицистика (манипулация - б.а.). Ботев пише от "Радецки", че е преди всичко журналист, а после - "български войвода". И успешно манипулира европейската общественост. Манипулация не е мръсна дума, тя обозначава правилното използване на наличната информация. Знаем и кога Светата Римокатолическа църква призна, че Земята е кръгла и се върти. Отказ от неуспяла манипулация, приемане на насока на промяна, макар и с нежелание, с опит за запазване на старата форма.

Това за формата, между другото, е с голямо значение за успеха на манипулацията. Октавиан Цезар Август измъква Рим от двувековните граждански войни като променя основно държавното управление, но без да унищожава външната форма на остарелите римски институции. Манипулация, изградена върху личен авторитет, която римските граждани приемат и на която римските поданици се подчиняват безропотно. Резултатът е 41 години благополучие за империята. Е, и сливане на бюджета на принцепса с този на държавата, но не това е най-важното в случая; знае се, че ако средният американец притежава пистолет с два куршума, ще застреля Бил Гейтс и с двата, и все пак това едва ли притеснява особено най-силния манипулатор на нашето време - същият този американец продължава да купува от Microsoft.. Ако трябва да обясня по-подробно тази мисъл - за Тодор Живков вицове имаше много, той ги е харесвал и дори умишлено провокирал, но в България никой не се е противопоставял открито на властта му. Защото този, за когото се говори - независимо добро или лошо - е силният. А и ако е само добро, значи нещо не е наред... Едва ли някой може да оспори, че манипулационната стратегия и на Тодор Живков, и на Бил Гейтс, е перфектна.

Сякаш тук е моментът, в който трябва да се върна към основната си идея. Радикални промени светът не познава. Променя се не общественият строй - все пак доста хора са на мнение, че демокрацията в Западния свят е изиграла ролята си и е в процес на доизживяване - променя се отношението на обществото към процесите, които протичат в собственото му тяло. Информационната и културната интеграция на човечеството, глобализацията, за която говори Тофлър, не му позволяват да разбере този факт. Това е ролята на масовата манипулация - власт, която да втълпи на малкия човек, че със своето личностно развитие той променя света. Без да му казва, че променя само тази част, която се върти около самия него. А посоката на въртене на планетата може да промени този, който овладее изцяло средствата, технологията и изкуството на манипулацията.

Най-голямата икономическа война в световен мащаб се води за налагане на единен стандарт за разпространение на електронните медии, за спечелване на общото информационно пространство. Единен стандарт за манипулация от страна на една социална група. Нека се надяваме, че тази война никога няма да свърши. Все пак добрите идеи, включително и тези, които търсят промяна в посоката на промяна на света, се раждат в полето на конкуренцията.