ПОХВАЛА НА ЦАР СИМЕОН

Симеон - най-велик сред царете -
самодържецът наш, възжелавайки
да представи по-ясно дълбоките,
съкровените мисли, що крият се
в глъбините на книгите божии -
на Василий Премъдрий по разума,
заповяда на мен, недостойния,
да направя словесна промяна,
но да бдя за еднаквост във смисъла.

И подобно пчела работлива
от цвета на Светото писание
той събра - сякаш в кошерна пита -
мъдростта изобилна в сърцето си.
Като медена сладост излива се
пред болярите тя със словата му -
прояснява и техните мисли...

Не по вяра - по твърдо желание
като нов Птолемей проявява се:
сам направи подбор многостранен -
драгоценни божествени книги
той събра, с тях изпълни палатите,
сътвори си сам паметник вечен -
вековечна да бъде честта му!

На душата му христолюбива
във награда да бъде венецът
на светите мъже преблажени
в непребродните вечни столетия!
                                                     Амин.

© Стоян Шишков, превод от старобългарски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.10.2008, № 10 (107)

Други публикации:
Литературен форум, бр. 320, 1997.