|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КНИГОПИС
Български
език и литература, 2006, бр. 1
Кирова Милена. Библейската жена. Механизми на конструиране, политики на
изобразяване в Стария Завет. София, 2005.
Книгата представлява модерно изследване върху Стария Завет, което обединява
знания от различни науки: антропология, история на религиите, библеистика,
литературознание... Основен обект на анализ са женските образи, но идеята за
жената е по-скоро фокус, през който са видени важни проблеми (с религиозен,
политически и нравствен характер) на библейския свят. Жената се превръща в
огледало на една идеология за човека, която има основополагаща функция за
патриархалното общество. Книгата се стреми да разграничи онези идеи, които
са автентични за староеврейския текст, от техните по-късни превращения и употреби
в западната християнска култура. Изследването е построено върху огромен фактологичен
материал, но в същото време е написано популярно и увлекателно.
Бенбасат, Алберт. "Европеецът" Бай Ганьо и светлият мит за Щастливеца.
София: ЛИК, 2005.
При все че за "Бай Ганьо" съществува огромен корпус критически
метатекстове, настоящото изследване намира нови подстъпи към творбата и прави
оригинални интерпретации. Съпоставянето "Бай Ганьо и Европа - българинът
и светът" фокусира ред идеи: за съжителството и двуборството на мита
Алеко Константинов и мита Бай Ганьо; за Европа като образ символ - коректив
на българската идентичност, свързана с некултивиранотостта и арогантния практицизъм...
Изследването съполага художествени и парахудожествени факти, чиито връзки
обогатяват в нов план смисловостта.
Кръстева, Мила. (Светло)сенките на Възраждането и сянката на Чинтулов. София:
Ромина, 2004.
Третата монография на М. Кръстева описва себе си като изговаряне на "неединното
Българско възраждане", като вписване на "психичното битие на Чинтулов в това
Възраждане". Поддържайки интереса си към сенките на Българското възраждане
(предишната книга на М. Кръстева носи емблематичното заглавие "От разпятието
до мрака"), изследователката полага тезата, че Чинтулов "не е бивал поет революционер",
аргументира я с неговата внимателно проучена психобиография и в тази перспектива
проблематизира различни аспекти на мита Чинтулов.
Петрова, Валентина. Йовковите светове на смисъла. София: ИК "Ваньо Недков",
2005.
Изследването е концентрирано върху т.нар. символни полета в "Старопланински
легенди" и в още пет Йовкови разказа - към техни архетипни енергии, към предхудожествени
опозиции и фолклорен бинаризъм, като център - периферия, планина - поле, изток
- запад, и пр. Разгръща се оригинална изследователска теза за художествен
градеж не толкова по критериите на човешкия свят, колкото в координатите на
непроменящия се космичен ред, за който човекът трябва да дорасне, за да се
впише.
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2006, № 1
© Електронно списание LiterNet, 07.04.2006, № 4 (77)
Други публикации:
Български език и литература, 2006, № 1.
|