|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НАРЕДБА № 2
от 18.05.2000 г. за учебното съдържание
Издадена от министъра на образованието и науката, обн. ДВ, бр. 48 от 13.06.2000
г., в сила от 13.06.2000 г.
Раздел I Общи положения
Чл. 1. С тази наредба се определят равнищата на общообразователна подготовка
на учениците в края на етап и степен на образование.
Чл. 2. Учебното съдържание на общообразователната подготовка включва постижимите
знания, умения и отношения, които се измерват или наблюдават като резултати
на учениците по учебните предмети и културно-образователните области по чл.
10 от Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния
план.
Чл. 3. Изискванията за учебно съдържание по чл. 2 включват общи и специфични
ключови групи умения, интегрални и междупредметни области на учебно съдържание
в зависимост от спецификата на учебните предмети и на културно-образователните
области.
Раздел II Учебно съдържание по културно-образователни области и учебни предмети
Чл. 4. Учебното съдържание по учебни предмети се разпределя по съответните
културно-образователни области, както следва:
1. български език и литература (приложение № 1);
2. чужди езици (приложение № 2);
3. математика, информатика и информационни технологии (приложение № 3);
4. обществени науки и гражданско образование (приложение № 4);
5. природни науки и екология (приложение № 5);
6. изкуства (приложение № 6);
7. бит и технологии (приложение № 7);
8. физическа култура и спорт (приложение № 8).
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. Държавните образователни изисквания за учебно съдържание се прилагат в
съответствие с въвеждането на учебния план и се изменят след оценяване на тяхната
приложимост.
§ 2. Указания по прилагането на тази наредба се дават от министъра на образованието
и науката.
§ 3. Тази наредба се приема на основание чл. 17, т. 4 от Закона за народната
просвета.
§ 4. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник".
Приложение № 1 към чл. 4,
т. 1
ДЪРЖАВНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ
ИЗИСКВАНИЯ ЗА УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ Културно-образователна област:
Български език и литература
Учебни предмети: български език и литература
Обща характеристика на културно-образователната област
Български език и литература
I. Място и роля на културно-образователната област "Български език и литература" в системата на общообразователната подготовка. Изучаването на български език и литература в средното училище цели постигане на определено равнище на комуникативна компетентност чрез:
1. Овладяване на знания, умения
и отношения, формиращи езиковата компетентност, а именно:
- овладяване книжовната норма на
българския език (ЗНП, ДВ, бр. 36 от1998 г.);
- овладяване употребата на езиковите
средства в различни комуникативни ситуации;
- овладяване на умения за изграждане
и възприемане на текстове, функциониращи в комуникативната практика.
2. Овладяване на знания, умения
и отношения, формиращи литературната компетентност, а именно:
- овладяване принципите на строеж
и функциониране на художествената творба;
- овладяване на основните инструменти
за общуване с художествената творба;
- овладяване на основните моменти
в историческото развитие на художествения процес.
Чрез изучаването на български език
и литература в училище се цели постигането на определено равнище на социокултурна
компетентност, а именно:
- придобиване на общи хуманитарни
ценности, формиращи общественоотговорна личност;
- изграждане на ясно съзнание за
национална идентичност, доколкото българският език и литература са едни от най-важните
средства, чрез които тази национална идентичност се е създала, утвърдила се
е и продължава да се утвърждава.
II. Специфика на предметите от областта, връзки и зависимости между тях.
Културно-образователната област
"Български език и литература" се състои само от един общ предмет, при който
двете части намират различен баланс в отделните етапи на образователния процес.
В периода първи и втори клас преобладава
изучаването на знания и умения от българския език - начално ограмотяване, обучение
по четене, овладяване основите на писмената и устната реч и др.
Специфичното образование по литература
започва в трети клас, като някои от изискваните компетентности са общи и за
двете части на предмета, например началното овладяване на системата от писмени
работи в училище.
В етапа на основното образование
обучението по български език и литература се провежда паралелно, като по български
език трябва да приключи в общи линии овладяването на езиковата норма. Придобиват
се знания за системата и структурата на българския език с цел разширяване на
обема от езикови ресурси в речта на ученика. Изграждат се умения за създаване
и възприемане на текстове, най-често използвани в речевата практика, съобразно
стилово-жанровите им особености.
В обучението по литература се цели
овладяването на два блока компетентности. Първият е свързан с проблематизирането
и специфицирането на основни въпроси от хуманитарната ценностна система: ценностите
на родовия свят, националната идентичност, етническото самосъзнание и общочовешкия
морал. Тук се формират по-задълбочено и някои основни принципи на понятийния
апарат на литературната терминология. Вторият блок е насочен преди всичко към
овладяване на възловите моменти от развитието на българската литература, тъй
като е вероятно част от учениците да не продължат в по-горна образователна степен,
но трябва да познават най-важните постижения на националния литературен процес.
В средната образователна степен
проблематиката на българския език е насочена към овладяване на стиловата типология
на текстовете, функциониращи в основните социални комуникативни сфери; към овладяване
на езикови средства с оглед на модалността в тяхната употреба с цел разширяване
на възможностите за избор при създаване на собствен текст и за пълноценно разчитане
на чужд текст.
Литературното образование в тази
степен поставя акцент върху проследяване на основните етапи в развитието на
човешката култура (преди всичко на европейската), като развитието на българската
литература се вмества в общия европейски културен контекст. Така учениците осъзнават
органичността на нашето литературно развитие и принадлежността му към един общ
културен ареал и се преодолява изкуственото разграничение на българска и чужда
литература.
Основният принцип за разпределение
на учебното съдържание в етапите и степените на средното образование е:
- поставяне на базовите проблеми
и осъзнаването им от учениците (I -IV кл.);
- разширяване и специфициране на
проблематиката и работа върху разширяване и задълбочаване на компетентностите
(V - VIII кл.);
- историзиране на проблематиката
в съответствие с влиянията, които оказва развитието на обществения и културния
процес върху спецификата на хуманитарните проблеми, върху строежа и функциите
на художествените творби и върху осъзнаването на литературните явления (IX -
XII кл.).
III. Теми, понятия и проблеми с интегрален и междудисциплинарен характер
Понятия и проблеми с интегрален
характер:
комуникация, изказване, текст, комуникативна
структура на изказването, аргументация, знак и смисъл, многозначност, тропи,
редактиране, терминология.
Понятия и проблеми с междудисциплинарен
характер:
добро - зло, хуманитарна ценностна
система, култура и общество, социокултурна ситуация, отговорност и търпимост,
престъпление и наказание, разум и свобода, хуманизъм.
Български език Степен на образование: Средна Етап: Гимназиален
Ядро на учебното съдържание | Знания, умения, отношения в края на XII клас. В резултат на обучението по български език в края на гимназиалния етап на средната образователна степен ученикът: | Социокултурни компетентности |
Първо равнище
Използва уместно в ролята си на говорещ различни езикови регистри, характерни
за социокултурните сфери, в които общува; разпознава различни езикови
регистри при разчитане на смисъла на чужди текстове.
Съобразява езиковия си изказ с различни типове ситуации в сферата на
официалното общуване.
В дискусия по поставена тема изразява свое становище, като умее да се
аргументира убедително.
Постига баланс между поднасяне на най-важното и навлизане в детайли.
Задава въпроси и дава отговори по същество. Разбира, коментира и интерпретира
чужди становища и тяхната аргументация. Открива преднамерена неясност,
отклоняване от темата и необосновани твърдения.
Второ равнище
Познава начините за представяне на факти и интерпретирането им в различни
медии - печатни и електронни. Различава факти от мнения. Може да открие
и да реагира критично на основни реторични стратегии, прилагани с пропагандна
цел.
Ориентира се в съдържанието на юридически текстове, справочници, правилници
и др.
| Езикови компетентности |
Първо равнище
Отчита задължителността и възможностите за избор по отношение на употребата
на езикови средства с оглед на различните сфери на общуване.
Използва различни езикови средства в свой текст, за да открои лична гледна
точка, и разпознава езикови средства с такава функция в чужд текст.
Използва уместно контекстови синоними и антоними; синонимни синтактични
конструкции с цел поставяне на логически акценти.
Второ равнище
Може да направи превод от чужд език, като се съобразява със съчетаемостта
на думите в двата езика.
Открива и коригира грешки, дължащи се на интерференция, при съпоставка
на оригинален и преводен текст.
Може да открои прилики и разлики между граматиката на българския език
и граматиката на изучаван от него чужд език.
Има основни знания за мястото на българския език в индоевропейското езиково
семейство и сред балканските езици.
| Социокултурни и езикови компетентности: Устно общуване |
Първо равнище
Изгражда цялостно изказване, като се придържа към темата; формулира ясно
становище и разгръща компетентно аргументацията си; откроява собствена
гледна точка.
Участва в дискусия или дебат - самостоятелно или в общуване с екип, като
проявява толерантност към другите участници.
В хода на диалога резюмира вече казаното; умее да се позовава на чужди
мнения.
Може да участва в интервю като конкурсна форма.
При публично изказване спазва нормите на книжовния изговор; използва
интонацията, логическото ударение, паузите, жеста, мимиката и позата с
реторична цел.
Второ равнище
Избира различни реторични стратегии на общуване с оглед на цели, аудитория
и тип комуникативна ситуация.
Владее набор от реторични жанрове и похвати.
| Социокултурни и езикови компетентности: Писмено общуване |
Първо равнище
Използване на различни информационни източници.
Търсене и получаване на информация - използва различни информационни
източници; писмено анализира, сравнява и синтезира информация от общуване
с един източник и от различни източници (конспектира, резюмира).
Създаване на собствени текстове - създава текстове с аналитична, тълкувателна
насоченост; текстове от аргументативен и от описателен тип; текстове с
развлекателна цел; прилага най-често използваните в писменото общуване
жанрови модели, като използва възможностите за вариативност в структурното,
композиционното и езиковото им оформяне.
Второ равнище
Практически владее някои литературно-критически жанрове (виж ДОИ за УС
по литература).
| Литература Степен на образование: Средна Етап: Гимназиален
Ядро на учебното съдържание |
Знания,умения, отношения в края на XII клас.
В резултат на обучението по литература в края на гимназиалния етап
на средната образователна степен ученикът:
|
Социокултурни компетентности |
Първо равнище
Разбира ролята на античните цивилизации като основа на универсалната
хуманитарна ценностна система.
Осъзнава ролята на християнството в създаването на европейския културен
модел.
Разбира ролята на Ренесанса за формиране на ориентирана към индивидуалните
ценности на личността хуманитарна система.
Осъзнава спецификата на хуманитарните проблеми на обществата от Новото
време.
Притежава диференцирани знания за своята национална и културна идентичност.
Второ равнище
Коментира при анализ на литературна творба възлови хуманитарни проблеми,
породени от нарушаването на универсалната ценностна система.
Анализира проблемите, възникнали при сблъсъка между различни човешки
общности, или проблемите, възникнали при противопоставянето на човешката
общност с универсалните ценности.
Разбира и коментира в анализа на различни художествени или житейски ситуации
основните ценности на цивилизацията от Новото време: отговорност и търпимост.
Извежда от изучени литературни творби проблеми, засягащи въпросите на
индивидуалния избор, мотивирани от нормите на хуманитарната ценностна
система. Проблематизира понятия като свобода и необходимост, престъпление
и наказание, разум и морал.
Открива в развитието на българската литература различни фази от формирането
на българската национална идентичност.
| Литературни компетентности |
Първо равнище
Притежава системни знания за строежа и функционирането на художествената
творба, умее свободно да навлиза в изучаваните произведения и си служи
непротиворечиво със специфична литературоведска терминология.
Познава основните характеристики на отделните етапи в развитието на европейския
културен процес и словесност.
Познава развитието на европейската литературна история според заложеното
в програмата за първо равнище учебно съдържание.
Познава развитието на българската литература като част от европейския
литературен процес и националната обществена и културна история (според
програмата за учебно съдържание на първо равнище).
Второ равнище
Характеризира жанровата специфика и поетиката на изучените произведения.
Характеризира персонажната система с оглед на различните функции, изпълнявани
от героите в структурата на текста. Обяснява ролята на отделните елементи
на художествения език за цялостното художествено внушение. Разбира особеностите
на различните видове стихосложение. Познава основните характеристики на
изучените литературни направления/школи и техните върхови художествени
постижения.
Познава развитието на европейския литературен процес (съгласно заложеното
в програмата за второ равнище учебно съдържание).
Познава историята на българската литература като част от общия европейски
литературен процес и обществената и културната история на България (съгласно
заложеното в програмата за второ равнище учебно съдържание).
| Социокултурни компетентности и литературни компетентности: Общуване с художествената творба |
Първо равнище
Ситуира изучавана литературна творба в породилата я културна система
и я анализира в съответствие с присъщата й културна и художествена норма.
Извлича художествения смисъл на конкретно литературно произведение във
връзка с неговото място в творчеството на писателя, в развитието на школата
или направлението и в общочовешки план.
Извършва самостоятелен подбор на четива и използва популярни информационни
източници за книжовната продукция. Мотивира индивидуалния си читателски
избор, като посочва актуалната за него проблематика и съдържание, увлекателност
на сюжета, рецептивни нагласи по отношение на различни жанрове и автори,
и пр.
Открива и коментира връзката между художествения смисъл на литературното
произведение и житейските проблеми, които стоят пред личността.
Второ равнище
Поставя изучаваната литературна творба в конкретен художествен контекст
и коментира специфичните й особености в съответствие с породилата я художествена
практика на направлението или школата.
Анализира художествена творба от гледна точка на различни интерпретаторски
подходи. Коментира художествено произведение с оглед на спецификата на
идейно-художествената му проблематика (водещи хуманитарни идеи, основни
конфликти и техния ценностен смисъл, персонажите и тяхната роля при формиране
на цялостното художествено внушение на творбата, главните компоненти в
структурата на творбата).
Мотивира индивидуалния си читателски избор, като посочва специфични художествено-естетически
критерии (значимост на хуманитарната проблематика, стилови особености,
принадлежност на автора към предпочитана литературна тенденция и пр.).
Използва литературно-критически текстове и заема позиция спрямо изразените
в тях идеи.
| Социокултурни компетентности и литературни компетентности: Създаване на изказвания и писмени текстове |
Първо равнище
Умее да се ориентира в комуникативната ситуация (осъзнава ролята си на
автор на изказването или текста; кой е предполагаемият възприемател; какво
иска да каже; каква е връзката между съдържанието на изказването и очакваната
ответна реакция; какво отношение заема спрямо други изказвания по същата
тема).
Владее основни жанрове на съвременна културна комуникация (жанрове на
официалната реч; жанрове на средствата за масова комуникация; основните
жанрове за литературна интерпретация; епистоларни жанрове).
Композира изказването или текста с оглед на ясното поставяне на тезата,
привежда подходящи доказателства и аргументация, умее да подреди основните
части на изказването си така, че да постигне максимално въздействие върху
своя възприемател, подбира най-подходящите езикови изразни средства.
Събира литературна информация от различни източници и я организира във
вид, подходящ за конкретната задача.
Владее структурата на литературно-интерпретативното съчинение и на есето
с хуманитарна проблематика и изпълнява специфичен литературен тест за
проверка на компетентности.
Второ равнище
Ориентира се в различни комуникативни ситуации на културното общуване
(официална комуникация, академична комуникация, общуване чрез медия, неформално
културно общуване).
Практически владее някои основни литературно-критически жанрове (кратък
отзив за неизучавано произведение; анотация; кратка характеристика на
автор). Владее базови реторически умения с цел повишаване въздействената
ефективност на изказването си (виж ДОИ за УС по български език).
Събира, анализира и съпоставя литературна информация от различни източници
(научни съчинения, критически статии, речници и енциклопедии, библиографски
справочници и пр.), като я организира във вид, подходящ за конкретната
задача.
|
|