ПОСЛЕДНИ ДУМИ НА АВТОРА

След Записа за различните видове тела на Обикновените Хора Маркизата изчезна. Беше се запътила тя към Скалата, както обикновено, ала този път не се върна в Замъка. Организирано беше Всеобщо Издирване, Маркиза беше повикал най-добрите издирвачи и години наред не спираше претърсването, преглеждането и анализирането на невероятното и неочаквано Събитие, довело до потрес Замъка и неговите обитатели.

Едно от предположенията за изчезването на Маркизата допускаше, че Бездната е била запълнена с бяла гъста Мъгла, която е достигнала до самото подножие на Скалата. Загледана в събитията и хората от последния Запис, младата обитателка на Замъка може би е прекрачила право пред себе си и е нагазила в бялата непрозрачна мекота на този природен продукт, който коварно и мигновено я е погълнал. Вярно, столетия по-късно добре обучени екипи от спускачи се опитваха да достигнат Дъното, но почти никога не успяха. При ясно време и добра видимост Бездната  внимателно беше изследвана визуално с мощни оптични средства, способни да различат дори буболечка, залутана из дебрите, на гигантската каменна каверна. От Маркизата нямаше и следа!

Друго предположение твърдеше, че от дългото стоене на Скалата тя е получила световъртеж и пространствена дезориентация, в резултат на което е поела в неправилна посока, не е успяла да намери път към Замъка и след няколкогодишно лутане е изоставила тялото си, като е поела без него, освободена от тежестта му. Имаше, разбира се, и други хипотези, но специалистите твърдяха, че те са малко вероятни и причината за изчезването на Маркизата трябвало да се търси другаде.Мълвата например нашепваше, че истинската причина за това толкова значимо и толкова трагично събитие е загубата на Маркизината Душа.  Определени среди от Града, в нарочно изпратен факс до Замъковата администрация твърдяха в уж доброжелателно-оправдателен тон, че имало съмнения сред Службите за някакви връзки на известната изчезнала жена с хора близки до Киселаци, Мазници и други представители на по-особените обитатели на Града. Та да не би това да е някаква причина за изчезването. Съществуваха и други догадки, коя от коя по-невероятни, до такава степен нелогични и дори обидни за паметта на Маркизата, че не си струва дори да бъдат споменавани.

Не можем обаче да отминем една от хипотезите, в която задълбочено, научно обосновано и сравнително безпристрастно се изследваха, съпоставяха и анализираха причините, обстоятелствата и трагичните последствия, свързани с изчезването. Та в това авторитетно научно изследване се предполагаха няколко основни постулата, които и бяха залегнали в основата на направените по-късно изводи. Така например се твърдеше, че предварителни плахи и неясно оформени съобщения за скорошното трагично събитие са съществували доста преди настъпването му. Друг е въпросът, че никой не им е обърнал внимание. Самото разглеждане, описване и подреждане на събитията населили Маркизините Записи вече говореше за прелом в схващанията за Живота на Замъковата обитателка. Нейното неистово стремление към Райски Начин на Живот (РНЖ), непоколебимото преследване на Цели, както и редицата компромиси направени от нейна страна, все в името на това постигане, също бяха изтъкнати като доказателства, макар и косвени, за някакво дълбоко пластово разместване в личността на Маркизата.     По-елементарните изследвачи твърдяха, че не може такава хубава и интелигентна жена, която има всичко, за което е мечтала и което (забележете!) е постигнала сама, благодарение на собствените си умения и усилия, да го изостави, защото просто й е писнало от удобства и липса на проблеми. Формално погледнато това твърдение беше вярно, но тези изследвачи не отчитаха други, значително по-важни и значими факти от живота и делото на Маркизата. Не отчитаха те например хилядолетията прекарани в Пустинята, под близкото и непосредствено влияние на Мислителя, не отчитаха и събитията от последния й Запис, както и въздействието на редица други Маркизини преживявания.

Сблъсъкът с Киселаците, Мазника, натъкването на Ленивия, преживяванията й със Заможния през оня изкуствено затъмнен Ден, отношението й към собствения й баща, както и края на историята с Любовника неусетно бяха откъртвали по малко от монолитната й Душа, вдлъбнатините по нея постепенно се удълбаваха и в крайна сметка се превърнаха в известните болезнени каверни. За заболяването на Душата си, вярно, тя с никого не споделяше, на никого не беше се оплаквала, таеше тя дълбоко в недрата на същността си тези наистина съвсем лични терзания, но когато Маркиза се опитваше да я заговори (а известно беше, че с него не бяха особено близки) тя не го отблъскваше съвсем категорично, открехваше се тя, плаха Надежда полазваше по болната й Душа и като всеки болник, дори и безнадеждния, не искаше да се откаже от хилавата, бледолика Вяра, която, както казваха, си отивала последна. Но нейното мълчание по отношение на заболяването й, нейната мъчителна дискретност съвсем не означаваше, че тя е спокойна, че не търси лек и изход от внезапно връхлетялата я неизлечима болест. По-късно, преди да вземе своето съдбоносно решение, Маркизата енергично се мяташе от изход към изход, тичаше по обърканите пътеки на собствения си Живот, подминаваше разклоненията, връщаше се, отново се запътваше по изоставени пътища, попадаше в слепи отклонения, пак се връщаше и отново тръгваше. Дори по някое време, в моменти на отчаяние, й се струваше, че няма за какво повече да живее, постигнала беше тя всичко, към което се е стремяла. По време на такива черни състояния, вярно, тя не поставяше въпроса за Цената на постигнатото, нито за отражението на всичките й плащания върху душевното й здраве, върху общия цвят, който излъчваше красивото й тяло. Никога няма да узнаем дали тя не е поставяла този въпрос, защото не се е сещала за неговото съществуване или умишлено го е избягвала, защото се е досещала за неговия отговор.   Ние самите, нейните съвременници, почитатели и симпатизанти също не бихме могли днес, след изминалите хилядолетия, да дадем що-годе смислен отговор на този въпрос. Най-вероятно той спада към така наречените проклети въпроси и неговото поставяне води към мъки, към невъзнаградими усилия, към разяждаща неудовлетвореност и постоянен душевен дискомфорт.

Неопределеността по отношение на изчезването създаваше на Замъка редица затруднения и трудно разрешими проблеми. Столетия след печалното събитие все още не беше организирано и проведено подходящо погребение по понятни причини - не само, защото нямаше какво да се погребва, но и защото Маркиза все още се надяваше, че един ден съпругата му ще се завърне от Скалата заедно с настъпващия пореден Залез.

Друго затруднение за Замъковата администрация беше многобройната кореспонденция, адресирана до Маркизата. Въпреки  съобщенията на всички световни агенции за нейното изчезване тя продължаваше да получава писма, картички, поздравителни телеграми по повод и без повод, все едно че продължава да живее своя обикновен Замъков Начин на Живот (ЗНЖ). Пристигна даже и едно от ония съобщения с пулсираща светлина, които разстройваха задълго Маркизата и които уж й съобщаваха за състоянието на нейното имущество, което всъщност беше известно чие е. В резултат на това съобщение Маркиза имаше доста неприятности - няколко дни тантурести мъже с копринени костюми и сплескани уши обикаляха Замъка и околностите му все едно, че търсеха нещо...

В крайна сметка изследвачите и специалистите се обединиха около една сравнително близка позиция - занемарена грижа за Душата, както и напористо движение с непосилна скорост към съмнителна Цел са основните причини за прекъсването на Маркизиния Замъков Начин на Живот, твърдяха те в своето заключение. Разбира се, както обикновено в такива случаи съществуваха и се носеха из околното Пространство мълви и различни украшения - някакви Киселаци я били отвлекли, Любовник, дошъл отдалече, я отвел със себе си, Мислител-Пустинник я бил завел в Друг Свят, защото тук вече нямала работа и какви ли още не слухове се носеха. Никой никога не узна истинската причина, защото, тешеше се Маркиза, има някои неща, които не са дадени на човека да ги знае...

Върху Камъка край Скалата бледо живееше постоянен надпис, който бавно видоизменяше своето съдържание, но основният му смисъл си стоеше почти непроменен. Навярно поради естественото потъмняване от Времето той трудно се разчиташе, но все пак всеки, който искаше можеше да разбере, че става дума за Душата на Човека и неговия начин на живот.

Над Замъковото пространство пак се появяваха от време на време Залези Сутрин, но Маркиза изгуби интерес към тези необикновени природния явления и дори му се струваше, че са безсмислени те със своите ненужни послания...  

Варна - с. Кумани, Габровско
1996-1999

© Ангел Г. Ангелов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2000
Ангел Г. Ангелов. Сутрешни залези. Варна: LiterNet, 2000

Други публикации:
Ангел Г. Ангелов. Сутрешни залези. Велико Търново: Слово, 2000.