|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СВЕП Веселин Сариев Пиктограмите на праисторията, египетските йероглифи, поемите на Аполинер и Маларме... Малък детайл, достатъчен да разпознаем целостта, наситена с богато съдържание. Формата на буквата. Семантиката на образите. Изразяване на проблемите и явленията със средствата на визуалната комуникация. Изходът - в самата действителност. Свобода. Свобода на средствата и предпочитанията. Възпроизвеждане на глъхнещите стонове в родовата памет. Трансформиране на загиващото. Възможностите на познанието за преодоляванне на противоречията и социалната несправедливост. Неизпетите песни на един народ. Сега бр. 1 на първото българско списание за визуална и експериментална поезия с тираж 100 оригинални екземпляра е във ваши ръце. Визуалната поезия не разчита на бъбривостта освен когато общественият момент й налага популяризаторски функции. Днес не повече от няколко хиляди души на нашата планета се занимават с това модерно изкуство. За тях Земята е огромно село, а те - голяма фамилия, която търси своите роднини. Контактуват по пощата (като бунт срещу „системата”: галерия-автор-публикация, а между тях: критици) и така участват в един световен културен процес, който зависи от всички тях. В основата са: отзивчивостта, хуманизмът, стремежът към преодоляване на граници, към мир и демокрация, другарството, вниманието към всеки, който желае да се включи в това артистично братство. Те не са се виждали, познават се единствено по визуалните си послания; по идеите, които обменят; по чувствата, вложени в тях. Из бр. 1, 1990 г. на сп. СВЕП. Списание за визуална и експериментална поезия
Из бр. 1, 1990 г. на сп. СВЕП. Списание за визуална и експериментална поезия Някои от обявените проекти, като „Арт-Страйк” например, са по-скоро утопия в сферата на концептуалното изкуство. Мащабен като идея е международният проект „Мозъчна клетка” на японеца Р. Кохен, в който всеки участник е призван да бъде клетка от създаваното планетарно съзнание, развиващо се извън границите на различните езици, култури и религии. Визуалните поети възстановяват поетичния език като средство - един международен език със знаците на времето, с интернационализацията на средствата за масова комуникация, когато световното пространство се превръща в дом за всеки, където се определят различните вкусове и се лансират различните продукти. Със своите средства поетите реагират на масовизацията, която не оставя място за свободната мисъл. Това е може би най-демократичното изкуство. То разчита на щастливото хрумване, като използва всякакви материали и средства - колажи, монтажи, щампи, шаблони, ръкописи, компютърни текстове, опаковки, бланки, карти, изгледи, сеизмограми... Повечето поети имат свой проект и канят другите да участват в него. В началото на годината Шигеру Тамару от Япония обяви проекта „Изгрев 90”, О. Джасън от Англия - „Промяната”, Сезар Фигуередо от Португалия - „Електрография”, Паскал Леноа от Франция - „Секретният живот на М. Дюшамп”, ФаГаГаГа от щата Охайо - „Джаз - Джени де Гроот”, Алфредо Сланг от Италия - „Визуална Поезия, С.О.С”, Гилермо Дейслер от Чили - „Пийс-дрийм”, колажи за портфолиото си „Уни-верс”... Авторите, които разполагат с повече финансови средства, имат достъп до най-модерната техника и резултатите са изящни. Някои не се стесняват, че са от другата крайност, и превръщат това в предимство за поредното си оригинално творческо решение. Но едните и другите са равноправни, защото няма нищо, което да ги разделя, а ги обединява любовта към изкуството и необходимостта от контакти. „Прекрасно е да имаш нов гост в пощенската си кутия...” - беше писал един от тях. Визуалните поети боравят със словото така, както душата - с човешкия характер. Из бр. 2, 1990 г. на сп. СВЕП. Списание за визуална и експериментална поезия
Петровден, 1990 г., Пловдив
© Веселин Сариев Други публикации: |