|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ГОРСКИ ДУХ I. Атанас Хранов върви през равнината, където минутите Спуска се по спиралата към началото, което помни В дясната ръка носи лескова пръчка, за да открие В лявата - космическо яйце, от което ще се роди На рамото му - бяла, бяла птица - запомнила И защото градът на сенките е страшен той носи пурпурно мастило, за да нарисува
II. Атанас Хранов преминава реката, която превръща Допира ухо до утробата на земята, която И гази с боси нозе в тестото По реката се носят кошници с дарове В една от тях вижда себе си - бебе, което играе В дясната ръка държи златна клонка и маха с нея В лявата шепа - като в гнездо -
III. От хълма слиза древен вятър и изпълва празното В градината ухае на розмарин, жасмин и Едно дете - непознало греха - пътува Блуждаят искри, аурата свети божествено, лицето й По тялото на водопада водата се спуска - Докосва душата на камъка и проговаря, И както си шепне - разцъфва в каменно А хълмът расте и не може да стигне
© Веселин Сариев Други публикации: |