УРОКЪТ ПО ЛИТЕРАТУРА - ЖЕЛАНА ТЕРИТОРИЯ
(Как задължителното става приятно)

Ваня Игнатова

web

Хубаво е, че учителската професия носи красивото определение благородна. Тъжно е, че твърде рядко изпълваме със съдържание това определение. Хубаво е, че професията ни позволява невероятното изживяване да общуваме с младостта. Тъжно е, че все по-трудно го постигаме.

Защо ли се случва така? Дали проблемът е само в дистанцията между поколенията, или защото ценностите на нашето време са други? Кога и защо заговаряме на различни езици с учениците и спира градежът на Вавилонската кула? Или, казано в конкретиката на общообразователната програма за 10. клас, - четат ли учениците представителните творби от световната класика?

Мотивацията за написване на настоящия текст, както и мотивацията за избора на семинарното занятие като форма на обучение бяха следните. Отсъствах дълго. Върнах се в училище, когато трябваше да се правят класни. Резултатите от междинната проверка показаха, че десетокласниците са чели повече критика и само някои от тях са прочели и произведенията. Реших, че предстоящите часове за обобщение на познанията за Ренесанс и Класицизъм ще проведа като семинарни упражнения.

Цели на уроците за обобщение

1. Учениците да научат и осмислят основните характеристики на отделните етапи в развитието на европейския културен процес и словесност.

2. Да познават особеностите на ренесансовата култура и литература, както и особеностите на класицистичната култура и литература.

3. Да осъзнаят спецификата на хуманитарните проблеми на обществата от Новото време.

4. Да разберат ролята на Ренесанса за формиране на ориентирана към индивидуалните ценности на личността хуманитарна система.

5. Да разберат същността на нравствената проблематика, разработвана от Класицизма.

6. Чрез различни интерпретации (медийни презентации, илюстрации, комикси, драматизации) учениците читатели да се идентифицират с героите на произведенията по принципа на симпатията, т.е. да открият добрите и лошите им страни и да изградят своя морална оценка за представеното в изучаваните творби.

7. Да се развиват у учениците умения за организиране и планиране на работа в екип.

8. Да се изгражда и развива чувство за отговорност, както и мотивирано критично отношение към труда на другите и към себе си.

Предварителна подготовка на семинарното занятие:

Според М. Андреев ("Дидактика", 1981) същността на семинара "се състои в това, че отделни ученици по поръчение на учителя подготвят доклади или съобщения, които се изслушват и обсъждат от целия клас". Месец преди предвидените дати за часове за обобщение планирах семинара и обсъдихме с учениците задачите, които трябваше да изпълнят. Разпределиха се в групи от 4-5 човека и избраха произведения измежду изучените: "Декамерон" на Дж. Бокачо, "Дон Кихот" на М. Сервантес, "Ромео и Жулиета" и "Хамлет" от У. Шекспир, "Тартюф" от Ж. Молиер. От неизучените произведения десетокласниците имаха възможност да изберат измежду комедиите на У. Шекспир. Съобщих критериите, според които ще бъдат оценявани предложените презентации, и ги обсъдихме. Всъщност предложих всяка идея на обсъждане в класовете, защото съзнавам, че този подход прави учениците съпричастни към работата и предизвиква у тях желание за творчество и изява.

Задачите

Образователна задача: Да се подготви доклад, който да информира за идеите на епохата, към която принадлежат избраната творба и автор. Да се коментират идеите, намерили отражение в творчеството на съответния автор и в конкретния литературен текст. Обем на докладите - до три печатни страници.

Творческа задача: Групите да презентират своя доклад по възможно най-интригуващ начин, така че да завладеят аудиторията. Проявявайки своята креативност, участниците в екипа да изберат и предложат най-подходяща интерпретация на част от художествения текст. Време за представяне на групата - 20-25 минути.

Критериите

За оценка на образователната задача:

1. Информативност на доклада.

2. Прецизност и конкретност при посочване на идеите на епохите.

3. Стегнатост и изчерпателност на изложението.

За оценка на творческата задача:

1. Умение да се работи в екип.

2. Умение да се интерпретира текст.

3. Находчиви решения, оригинални идеи, артистични изяви.

Реализация на семинарните занятия

Всяка от групите се представи достойно.

В докладите учениците се стараеха да се съобразят с уточнените критерии, което направи по-лесно оценяването. В изложенията си десетокласниците систематизирано представиха ренесансовите идеи и претворяването им в художествената литература. Осъществявайки задачите си, учениците осмислиха концепциите за устройството на обществото в епохата на рациото и разчетоха посланията на Молиер в комедията "Тартюф". В голяма част от докладите обучаваните коментираха характерните особености на епохите, търсейки визуалното въздействие в репродукции от живописта, скулптурата, архитектурата, и илюстрираха подбраната информация чрез постери.

Особен интерес предизвика реализирането на творческата задача, даваща възможност на иначе пасивни ученици сега да намерят пространство за своята изява. Екипите избираха разнообразни интерпретаторски подходи, които могат да се групират по следния начин:

1. Драматизация и дори филмиране.

2. Илюстриране, изработване на колажи и комикси.

3. Пародиране на класическия текст.

4. Мултимедийни презантации.

Учениците сериозно се ангажираха с изпълнението на поставените задачи. Промениха интериора на класната стая, превръщайки я в зрителна зала. Подбраха костюми и сами си изработиха атрибути, с които да подчертаят пресъздаваната от литературната творба епоха. Оказа се, че те с интерес се превъплъщават в ролите на Шекспировите герои, независимо дали ги пародират. Една от запомнящите се драматизации бе на група момчета, които инак като че ли бяха равнодушни към изучаваните произведения. Но в този час те изиграха артистично пета сцена от "Ромео и Жулиета".

Един от екипите филмира своята драматизация по творбата на Шекспир "Комедия от грешки" и с това комедията предизвика читателския интерес на съучениците им от класа.

Интересен бе и колажът по новела от "Декамерон", който изработи един от екипите. Върху подбрани свои снимки художник от групата бе дорисувал прически, шалове и шапки, бради и наметала така, че да напомнят италиански герои от 14. век. Колажът илюстрира епизоди от новела 6. от ден девети и, придружен с текст, той интерпретира темата за любовта.

Мултимедийните презентации предизвикаха вниманието на аудиторията най-вече с краткостта си и с възможната онагледеност на иначе "сухото" теоретично познание.

Оценяването

Всяка презентация се следваше от дискусия. Всеки ученик от класа имаше възможност да задава въпроси на представилата се група. Въпросите можеше да бъдат насочени както към съдържанието на доклада, така и към техническото му оформяне или организацията на работата в екипа. Коментираха се както изложенията, така и интерпретациите на епизоди. Изискването към оценяващите бе първо да дадат качествена оценка, а след това и цифрова. Учителят споделяше своите наблюдения, които също се обсъждаха в класа. Този подход даде възможност на обучаваните да се чувстват равностойни участници в учебния процес и да бъдат ангажирани максимално. Да оценяват другите, означаваше да изградят у себе си умението да се самооценяват.

Изводите

Вярно е, че все по-трудно срещаме в училище мотивирани ученици, за които книгата е "най-добрият приятел", и с носталгия говорим за миналото, когато възпитаниците ни четяха всичко. Всъщност трябва да признаем, че времената се променят, че светът вън от оградата на училищния двор е друг - по-динамичен и далеч по-прагматичен отпреди. А това означава, че се променят ценностите, сменят се приоритетите. (Тъжно е, че сред тях сякаш няма място за книги.) А учениците не са вън от обществото и не обитават само пространството на класната стая. Напротив, те са най-точният резонатор, най-откровеното огледало на обществото ни днес.

И затова зависи от нас да открием пътищата, по които нашето знание ще стигне до учениците и по които ще ги въведем в необятния свят на книгите. Единият от тях преминава през сътрудничеството с обучаваните, а другият - през откривателството.

Когато обучаван и обучаващ са равностойни участници в образователния процес, както съветват специалистите по развитие на критическото мислене чрез писане (РКМЧП), тогава между тях се появява доверието, което самҐ налага отговорността. А отговорността мотивира. Затова и допускаме учениците да коментират планирането на семинарното упражнение, критериите за оценка и да дават оценки.

Друг мотивиращ фактор за обучавания е мигът на творческото откровение. Всяко човешко същество мечтае да бъде откривател, първопроходец, новатор. Интерпретативните задачи дават възможност именно за такава изява. Чрез тяхното случване всеки би могъл да заяви: "Аз мога!". А това е окриляща човека фраза. Творческата задача позволява на учениците да заговорят на своя език за книгите, за литературата, за изкуството на словото.

Нека не спираме градежа на Вавилонската кула само защото инатливо въртим глава и повтаряме: "Няма ги предишните четящи ученици...".

А те са тук!

© Ваня Игнатова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2008, № 5
© Електронно списание LiterNet, 05.12.2008, № 12 (109)

Други публикации:
Български език и литература, 2008, № 5.