ЯВОРОВОЗНАНИЕТО ВЕЧЕ НЕ МОЖЕ ДА МИНЕ БЕЗ ТАЗИ КНИГА

Стефка Петрова

web

"Започни да четеш оттук" - посочи ми някаква страница към края на книгата авторката Евелина Белчева - "и после прочети отначало...". Но аз не я послушах и започнах отначало. И я прочетох до края на един дъх. Просто невероятно интересно! Една книга, написана "от душа", по-точно от цялата си душа и сърце - с любов и с изследователски хъс!

Но ако оставим удивителните и погледнем научно на книгата "Яворов между драмата и театъра", можем да я оценим с една дума - непреходна. Яворовознанието вече не може да мине без тази книга или покрай тази книга. Основен обект на изследване е "културологичната личност на Яворов", както пише самата Евелина Белчева. Авторката пристъпва към онези събития от 1909-1914 г. като страстен литератор, изявен изследовател, съвестен архивист. Издирва докрай всеки документ, рови се из всички архиви - държавни и лични, свързва се с приятели и изследователи на Яворов, за да стигне до енигмата - Пейо Яворов. Какъв е той като човек, като поет, като драматург, като театрал? Не смея да твърдя, че е разкрила напълно неговия образ и неговата личност - навярно ще има още изследвания, още изследователи, запленени и заинтересувани от него и неговите драми в живота и в литературата. Ето мястото, в което Е. Белчева изследва личността му - между драмата и театъра, имайки предвид и прякото, и преносното значение на тези две думи.

Преглеждайки всичко, до което успява да се добере (а тя се е добрала почти до всичко, свързано с Яворов), Евелина Белчева прави наистина невероятни открития: неизвестни или непубликувани писма и снимки на Яворов и неговия приятелски кръг; разчита и анализира неизвестен и много интересен ръкопис - рецензия на Вл. Василев от 1911 г. за драмата "В полите на Витоша"; писма на Б. Пенев до Д. Габе, писма до Яворов от Париж (1910) след смъртта на Мина, и от Берлин (1912); луксозната корица на първото издание на драмата, издадена в 25 библиофилски екземпляра от Ал. Паскалев - кафява кожа, подплатена със златисто моаре, с автограф за Лора Каравелова; анализира и части от непубликувани спомени на Дора Конова-Грозева и убедително доказва достоверността им.

С всеки ръкопис, с всяка снимка и картичка авторката постъпва като истински архивист-изследовател (макар че е изявен литературен историк и редактор на томовете на Блага Димитрова, където е обработила архивните материали, прибавила е свои много ценни и значими за разбирането на творбите и живота на Бл. Димитрова бележки, нейни са и коректурите), а именно - разчита текста, сравнява го с публикуваното (ако някой го е публикувал изцяло или частично), посочва поправките, тълкува смисъла. Тълкуванието е обективно, но не сухо, схоластично, а подплатено с истинско вживяване и съпреживяване, вплитане в драмата и в живота на Мина и Яворов, на Лора и Яворов, на Мина и П. Тодоров, на Б. Пенев и Дора Габе, на критика Владимир Василев, и, естествено, на приятеля и автор на известната книга "Романът на Яворов" Михаил Кремен.

Най-интересна е пета глава, в която под формата на "бележки на редактора" авторката анализира основни проблеми от драмата "В полите на Витоша" и обръща внимание на разликата между действителната драма и театралната, проследява творческото претворяване на живота в драматургично произведение.

Писмата на Мина тя използва като основен източник и коректив при анализа на драмата, открива в тях неочаквани проникновения. Пиесата се анализира основно чрез писмата - психобиографично. По друг начин и в дълбочина се разкрива и личната и творческа драма на П. Яворов. Авторката стига до интересни изводи за творческия процес при създаването на театралното произведение. Всичко това съдейства за нова интерпретация на известната драма и води до интересни литературно-теоретични наблюдения.

Писма, мемоарни свидетелства, ръкописи, чернови, лични записки, снимки, картички - всички те тук имат изключителна изследователска стойност - са издигнати в литературни, културни факти, стават важен път към един по-широк, културологичен анализ. Много важна и интересна е работата, свързана с търсене и разпознаване на следи от образа на автора - автоцитати, апострофи, резонанси и реминисценции от поезията му, запазени в драматичния текст.

Като анализира отвътре творческия процес, тя разгражда текста на драмата на действителна история, фикция и биографичен мит. Прави опит да ревизира "лесното и мелодраматично обяснение за "всекидневния трагизъм" на живота, на творческата личност, на българския поет", опитва се с анализа си да проникне зад всичко това. Смятам този път за много продуктивен и смислен.

Книгата е интересна не само за онези, които знаят кои са П. Яворов, Б. Пенев, Вл. Василев и пр., но ще бъде и един източник за историята на българската литература, самата тя е история и ще доведе до някои преоценки.

© Стефка Петрова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.08.2015, № 8 (189)