|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ДНИ НА ПРОСВЕТА И ДУХОВНОСТ "ЕЗИК СВЕЩЕН" - ВИДИН 2006 Сибила Гочева От 9 до 11 май 2006 г. във Видин се проведоха Дни на българската просвета и духовност "Език свещен". В многовековната си история Видин неизменно е бил средище със забележителни образователни и културни традиции. Значителна следа в духовния живот на България са оставили Видинската книжовна школа, множество просветители и духовни радетели, чиято родолюбива дейност е свързана с този край. Регионалният инспекторат по образованието - Видин, си постави за цел да активизира културния живот на града в съответствие с тези достойни традиции, како възстанови провежданите в недалечното минало празници "Език свещен". Инициативата беше подкрепена от общините Видин и Белоградчик, областната администрация - Видин, Видинската митрополия и получи щедро спонсорство от много частни фирми. Същевременно организаторите се постараха да изпълнят това събитие с ново съдържание и акцентът се постави върху ролята на българския език като мост от миналото към бъдещето, като духовен принос на България в общата европейска дименсия.
ХРОНИКА НА СЪБИТИЕТО Ден първи - 9 май Празниците бяха открити под звуците на марша на Трети бдински полк "Бдинци, лъвове, титани". В приветственото слово на градоначалника д-р Иван Ценов беше подчертано, че Видинският край в своето историческо битие винаги е бил пространство, където са се срещали националните традиции и европейският дух. Като наследници на тези традиции видинлии очакват на 1 януари 2007 г. достойно да влязат в Европейския съюз. Зоя Йорданова, началник на РИО - Видин, изказа своето удовлетворение от усилията на учителите от областта да осъществяват съвременен образователен процес. Тя изрази убеждението си, че Дните "Език свещен" ще се превърнат в трибуна за обмяна на ценен педагогически опит и дискусия по наболелите проблеми на българското образование. Приветствия към участниците отправиха също така заместник-областният управител Димитър Тодоров и Негово преосвещенство видинският митрополит Дометиан. Награди, осигурени от издателствата "Булвест", "Анубис" и "Захари Стоянов", получиха лауреатите от областния литературен конкурс за ученици "Ние сме европейци". Градусът на вълнение нарасна в последвалата среща с литературни творци - писателя Емил Андреев, автор на "Стъклената река", творбата, получила наградата за най-добър български роман през 2005 г., поетите Лъчезар Еленков, Андрей Андреев, Диана Сиракова, Ненчо Славчев. Ден втори - 10 май: Научно-практическата конференция даде възможност за среща на повече от 120 учители по български език и литература с представители на МОН, с експертите от регионалните инспекторати и със специалисти по методика на обучението по български език и литература от четири университета в страната. Във фокуса на внимание бе поставен образователният процес по български език в средното училище. На пленарното заседание свои доклади изнесоха академичните преподаватели доц. Милена Васева, доц. д-р Татяна Ангелова, доц. д-р Ангел Петров от СУ "Св. Климент Охридски", проф. д.п.н. Маргарита Георгиева от ШУ "Епископ Константин Преславски", доц. д-р Пенка Гарушева от ПУ "Паисий Хилендарски". Преподавателите по български език и литература в средното училище имаха възможност да се запознаят с новите тенденции в обучението по български език и значително да обогатят своята научна и методическа подготовка. На следобедните секционни заседания по темите "Обучението по български език в билингвална среда", "Използването на информационно-комуникационни технологии в обучението по български език", "Оценяването в процеса на обучение по български език" бяха представени успешни практики на учители от областите Видин, Перник и Силистра. Оформиха се становища и предложения, които участниците в конференцията предоставят на вниманието на Министерството на образованието, висшите училища и родителската общественост. Присъстващите учители с удовлетворение отбелязаха, че академичната общност и МОН са запознати с проблемите, които срещат в практиката си, и имат отношение към тях. Изказаха се надежди и пожелания съвместните усилия да бъдат все по-синхронизирани, защото целта е обща - да бъде успешно обучението по български език и литература. Ден трети - 11 май: В работата на форума взеха участие проф. Иван Кочев от ЮЗУ "Неофит Рилски", проф. Теодор Оанка от университета в гр. Крайова, Румъния, доц. д-р Страхил Попов от ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", научните сътрудници от БАН ст.н.с. д-р Боряна Велчева, н.с. Августа Манолева, н.с. Диана Благоева, учителят Славейко Иванов от ПГ "Васил Левски" - Видин. Вниманието се насочи към епохалното дело на братята св. св. Кирил и Методий като осъществяващо духовен мост между средновековна България и други европейски страни, към единството и разнообразието на нашия език в неговото диалектно богатство, към тенденциите в съвременното развитие на езика, както и към връзките между българския и румънския език в техния исторически развой. Също така бяха разисквани проблеми, свързани със състоянието на съвременния български език и неговото битуване в медиите и в интернетпространството. Участниците в сесията се обединиха около разбирането, че българският език е наше неоценимо богатство, че мисията на днешните учители е да го съхраняват в неговото разнообразие и да го предадат на идващото младо поколение. Организаторите на празника с удовлетворение отбелязаха, че празниците на българската просвета и духовност "Език свещен" доведоха до следните съществени резултати:
ПРЕДЛОЖЕНИЯ НА УЧАСТНИЦИТЕ В СЕКЦИЯТА "ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ИНФОРМАЦИОННО-КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА"
Информационно-комуникационните технологии вече присъстват в българското училище. И въпреки атавистичния респект на преподавателите по български език и литература пред техниката и новите технологии все повече стават тези, които ползват свободно ИКТ като информационен ресурс, прилагат в работата си готови ИКТ продукти и сами изготвят такива. В хода на дискусията по време на работата в секцията стигнахме до убеждението, че преподавателят трябва да разполага с творческа свобода при избора на електронни помагала. Определящи този избор са няколко основни фактора:
Чрез ИКТ можем да онагледяваме, да въвеждаме нови знания, да формираме и разширяваме уменията на младите хора за работа с текст, да подобрим атмосферата на общуване. Приложенията на ИКТ са многостранни. Предстои ни да намерим точната мяра: кога, как и в какви количества.
Проблемите и въпросите, които поставиха колегите в работната група, произтичат преди всичко от необходимото признание, че българското училище като че ли "закъснява" с нормативността в работата с ИКТ - както за учениците, така и за учителите. Трябва да бъдат ясно регламентирани принципите на:
"Ти, българино, знай своя род и език" - този урок на Паисий Хилендарски е подчертано актуален сега, когато България е пред важната стъпка да влезе като равна сред страните - членки на Европейския съюз. Самочувствието на съвременния българин стъпва на познанието и съзнанието за личностна и национална значимост. В този смисъл глобалната информационна мрежа може да се окаже добър посредник за адекватното общуване както помежду ни, така и със света. А такава приоритетна обществена поръчка може да изпълни само българското училище.
ПРЕДЛОЖЕНИЯ НА УЧАСТНИЦИТЕ В СЕКЦИЯТА "ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В БИЛИНГВАЛНА СРЕДА"
ПРЕДЛОЖЕНИЯ НА УЧАСТНИЦИТЕ В СЕКЦИЯТА "ОЦЕНЯВАНЕТО В ПРОЦЕСА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК" Оценяването с различните свои форми и с критериите за него, преодоляването на субективизма, инструментите за оценяване, форматът на изпитите след 7. и 12. клас, броят оценки по предмета са ключови проблеми и въпроси в образователната дейност. Становището, че оценяването е цикличен процес, който отчита напредъка спрямо набелязаните цели и информира партньорите в образователната система за резултатите, подпомага усъвършенстването на дейността ни. Оценяването има контролни, насърчителни и прогностични функции и развива критерии за самооценка. Участие в дейността на секцията взеха: Красимира Александрова - държавен експерт в МОН, доц. Милена Васева и доц. д-р Ангел Петров - преподаватели в СУ "Св. Климент Охридски", гл. ас. К. Попова - преподавател във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", експерти и учители по български език и литература. Работата в секцията "Оценяването в процеса на обучението по български език" бе съсредоточена върху следните въпроси и проблеми:
Бяха откроени техните цели, предимствата и недостатъците им. Стигна се до извода, че текстът и тестът не трябва да се противопоставят като начини за оценка на знанията. Колегите се обединяват около становището, че използването на единия или другия формат е въпрос на обслужване на различни цели.
Текстът дава представа за индивидуалността на ученика, за неговия интелект, за способността му да мисли самостоятелно, за отношението му към нещата; дава възможност да бъде представено аргументирано мнение по зададен проблем. Тестът има претенции за обективност, поставя оценяването при равни условия и по-леки за уточняване критерии.
Работата в секцията бе интензивна и това доказва, че темата е от изключително значение за всички. Академичната общност и МОН са запознати с проблемите, които срещат в практиката си учителите, и имат отношение към тях. Изказваме надеждите и желанията си да бъдат все по-синхронизирани съвместните ни усилия, защото целта е обща - да бъде успешно обучението по български език и литература.
© Сибила Гочева Други публикации: |