СЛОВО И ДЪРА-БЪРА

Петър Краевски

web

Те пишат за неправдата: нахранени, ондолирани, платени добре. Те пишат за отчаяните, гневните и яростните, а всяка дума е осребрена и се трупа в банковите им сметки. За тях протестиращият човек понякога е красив, усмихнат и одухотворен, а понякога грозен, гладен и зъл - "според зависи" от коя страна на барикадата се намират. Обединява ги егото. Безкомпромисни са те. Думите - бръснач! И патетични са. Не търпят възражения. Прави са, когато съгрешат дори.

Медийните гурута на Прехода. Назначените хора на духа.

Съвестта им е махало, което се колебае между врътките на идеологията и личните благинки. Художници на словото, които изрисуваха с Джоконди паравана на Свободата. Или в изблик на контролирана бунтовност драскаха върху него безопасните си графити. Вместо да го сринат. Да го разрушат до основи. Да покажат дълбоките зависимости на дирижираната демокрация.

Колко остро е словото им! Забива сонди в пластовете на битието. Пори меката глина, вади вода от девет кладенеца и кротко удря на камък. Да се ровиш по-дълбоко в тектоничните пластове е опасно. Ще се разкрият реликвите на Прехода - нумизмите на продадената почтеност. Ще бликне горивото на политическите земетръси - нефтът, шистата, природният газ, чернилката на предателството. Ще се разбуни подземният свят на старите богове, които люлеят земята под краката ни. Затова изригват с артезианските кладенци на мътното слово. Калят наред. Размиват пътища. Превръщат чистотата в блян.

Какво виждаме на повърхността? Олигархът и онеправданият в една партия. И глината на празнодумието, която ги превръща в идеологически братя. Равни по патос и партиен билет. Що за реторика е тази, която разделя протестиращите на наши и ваши? Болката на наша и ваша? Гневът на наш и ваш? Що за идеология е това, която подхранва илюзията, че ще реши социалното неравенство като уравнение?

Не съм в кохортата на богопомазаните. Осъзнавам, че навярно и моите думи са патос, вятър и мъгла. Все пак, убеден съм, че свободното слово не е поза. Нелепо е да говориш за бунт на ситите в най-бедната държава на Европа. Неприемливо е да озонираш власт, изградена върху нелегимност и фашизоидна подкрепа. Нечестно е да размахваш думите като партийни байряци, под които четящите, преяли с мизерията на Прехода, да стоят мирно и с угризение на съвестта. Налудно е подземието да е небето на нашето минало, настояще и бъдеще - задкулисието, откъдето се дърпат конците на политическото театро.

Това не е нормално.

Аз не съм красив. Не съм и грозен. Не съм лош данъкоплатец, но и не свързвам лесно двата края. Не умея да танцувам по площадите, но не троша и витрини. Аз съм обикновен човек, който протестира срещу бедността, лицемерието и кухото слово.

През февруари бях отчаян, гневен, яростен, бесен, зъл, гладен, беден, навъсен, изоставен, ограбен, унижаван, мачкан, смачкан, безгласен, безвластен, мизерен, без капка надежда, без утре и днес, потресен, погнусен, презрян. Днес съм лумпенът, който иска нормалност.

Нормалност. Толкова ли непосилно е това?

Поради казаното дотук - наивно, чистосърдечно и с вяра за утре - аз апелирам:

Животът е сцена
и куклена свита
ни лъже в очите.
Срежете конците!

С невидими вени
там - горе - заплитат
на възел мечтите.
Срежете конците!

Властта - осребрена.
Виси по стените
срамът на елита.
Срежете конците!

Мълчи Мелпомена -
палячовци сити
мърсуват в душите.
Срежете конците!

Това е рефренът -
гневът на тълпите:
Срежете конците!
Срежете конците!

("Куклен дом")

© Петър Краевски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.06.2013, № 6 (163)