ОДА ЗА СЛАВАТА

Петър Краевски

web

Славата е слънчево зайче - заслепява и в клетка не седи. За глупака славата е другото име на успеха. Напоследък славата е светско списание с евтин абонамент - плащаш с някакво си достойнство. Ако славата има крила, значи е граблива птица - издигне те над нещата, па ти изкълве очите. В морето на завистта славата уверено пори вълните като "Титаник". Къпането в слава привлича предимно любители на калните бани. Някои така се опиват от себе си, че околните ги хваща махмурлук! Творец, полегнал на старите си лаври, е основното блюдо в човекоядните ни среди. Един поет скромно сподели: „Не, аз не искам безсмъртие за себе си, а просто славата ми да ме надживее!”. Славата прави хората всеотдайни - умират си да ги надживее! Славата е вик за безсмъртие, който се разпилява от ветровете. Вечната слава е незалязваща и непомръкваща т.е. от ден до пладне. Такава е съдбата на вечната слава - вчера й командваха „за почест”, днес си палят цигарите от вечния огън. Бедни, славни ветерани! Медалите ви не струват и две пържоли... Атрибутите на славата са призвани да задръстват битаците. Най-тежко е бремето на отминалата слава. Написах ода в прослава на славата, а тя ме отмина. Явно и славата, като всяка жена, си пада по лоши момчета. Време е да сменя тактиката. Ще взема да я напсувам... (цензурирано). Цензурата е прекият път към славата, който минава през ешафода. Нямам съмнения единствено в славата, която се ражда от истината, а й бабува палачът. Искате ли все още да ви извикам: „Слава, слава, слава!”?

© Петър Краевски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.02.2012, № 2 (147)