ПРЕГОВОРИ С ПОХИТИТЕЛ

Петър Краевски

web

- Това е обир! Всички на земята! - развика се мъж с маска за лице и „Браунинг” 7.62 х 63 със заличени серийни номера.

В банковия клон на „Кредит комерс” настана смут и суматоха. Касиерките залегнаха под бюрата и натиснаха паник-бутоните като по команда. Ревна охранителната система. Трите възрастни клиентки, дошли да внасят спастрени левчета, изпаднаха в истерия. Запищяха на три гласа една октава по-горе. Скупчиха се около единствения мъж наоколо в търсене на защита. Бай Георги. Пенсионер с униформа на охранител. Той разбута жените, сложи ръце на тила и кротко легна по очи.

- Никой да не мърда! - изръмжа похитителят и стреля три пъти във въздуха.

Окаченият таван се прихлупи. Конструкцията поддаде. Няколко панела шумно се сринаха надолу, повличайки след себе си вълма стъклена вата и един ошашавен плъх.

Писнаха полицейски сирени.

- Вие сте обкръжен. Предайте се незабавно! - чу се отвън.

Полицията беше на местопрестъплението.

Похитителят произведе два изстрела към прозорците и стъклата се сринаха от раз.

- Няма да се предам! Ако щурмувате банката, ще избивам заложници! - прогърмяха думите му като картечни откоси.

В отговор откъм полицейския кордон отекна лека микрофония. Дрезгав глас промърмори на мегафон нещо като „Проба, едно, две, три, проба...”, след което продължи вече официално:

- Гражданино нарушител, аз съм вашият назначен психолог. Казвам се капитан Димитър Карамфилов Добруджалийски от Девето управление на МВР, приятно ми е, ако обичате, легитимирайте се.

Легитимацията се случи мигновено под формата на безразборна стрелба.

- Такааа... - задрезгавя още повече гласът от мегафона. - Какви са вашите искания?... Проба, едно, две, три, проба... Защо мълчите? Да не ви свършиха патроните?

Похитителят презареди.

Полковник Добруджалийски се прокашля и подкара по-спокойно.

- Гражданино нарушител, ако сте влезли в банката за пари, трябва да ви разочаровам. Според справката, която ми донесоха преди малко, „Кредит комерс” е пред фалит като последица от финансовата криза. Конкретно във вашия клон... ъъъ... условно казано „вашия”... наличните пари са трийсет лева и седемнайсет стотинки. Ако сте закъсали толкова, вземете ги всичките и кой откъдето. Да ви услужим ли със сак?

- Лъжете! - отвърна крадецът и простреля ключалката на касата. Ироничните нотки в гласа на капитана никак не му харесаха.

В последвалата тишина се прокраднаха първите симптоми на разочарование и обреченост.

- Предайте се и никой няма да пострада! - не спираше Добруджалийски. - Лично премиерът обеща, че няма да ви ударим дори и един шамар.

- Аз ако вярвам на премиера, по-добре да се самоубия! - патетично извика престъпникът, показвайки, без да ще, политическите си пристрастия.

Брумът отвън се усили, прераствайки за пореден път в откровена микрофония.

- Искаш да се самоубиеш, така ли? - заяде се гласът от мегафона. - Ами, гръмни се, бе! На кой му пука. Ама за мен помисли ли? Не ти ли мина през главата, че ще ми съсипеш репутацията? Питаш ли ме на какъв огън се пека? Измъкнаха ме от къщи по бельо, направо по бели гащи. И защо? За да си приказвам с тебе врели-некипели. Паралелно с това трябва да ти направя и психо профил, да те проуча до девето коляно, да вникна в твоите мотиви и съкровени желания, за да измисля някаква шибана тактика на общуване. Всички ми викат: „Прилъжи го да се предаде!”. Дрън-дрън, та пляс. Да не мислиш, че ми е лесно бе, киртак?! Ако не успея да те зомбирам, началникът на МВР-то ще ме изрита от работа на минутката! Ай шъ муй мммайката... Голям тъпак е моя началник. Само дебне да ме хване в издънка. Два пъти ми намалява заплатата. Три пъти ме вкарва в ареста. Сега ми натресе и твоя случай с надеждата да се издъня. Като се гръмнеш, той с най-голяма радост ще ме уволни по некадърност, без право на обезщетение. Чуваш ли ме какво ти говоря бе, диване?! Само месец ми остава до пенсия. Не че пенсията е голяма, ама без нея съм за никъде! Ти представяш ли си как се прибирам вкъщи и чупя кунки пред жена ми: „Марче, пък да ти кажа, оня в банката се застреля, а мене ме уволниха”. Малеее... Жена ми е полковник от НСБОП. Ще ме гони с кухненска посуда чак до Околовръстното! Не! Това няма да го преживея. Казвам ти най-отговорно - ако не се предадеш, ще се самоубия! Ей с тоя „Калашник” ще си тегля куршума! На автоматична. После ще скоча от осмия етаж! Ще се удавя в канализацията на ВиК! Ще се хвърля под мотрисата за Хисаря! С отрова за мишки ще се нагълтам! Ей дотука ще се нагуша с рициново масло и диазепам! Ще се обеся като куче с корда за каракуда! Всичките си вени и капилярчета ще прережа със захабено ножче за бръснене...

- Стига! - проплака похитителят на „Кредит комерс”.

Трийсет дълги секунди се чуваше само тежко дишане от двете страни на фронтовата линия.

Внезапно, някъде в далечината, се понесе протяжно „Тутууу-тутууу”. Наближаваше мотрисата за Хисаря.

В банката настана раздвижване. Вратата се отвори. Похитителят излезе навън с високо вдигнати ръце.

В очите му сълзеше едно чисто човешко състрадание.

© Петър Краевски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.03.2011, № 3 (136)