 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ИРОНИЧЕН СОНЕТ
Лети линейка с плачещи сирени,
а кръстът й червен се свечерява.
За миг потръпва местното съвремие
и пак потъва в безразлична врява.
Звездее млечен път откъм небето
с плеада от червени светофари -
отломъци отречена поетика,
с която крием своето бездарие.
Така е то: линейка е Земята -
отнася по клиничната пътека
човеците с надеждата за цяр.
А Бог ни чака на конкретна дата
с тревога на грижовен лекар
или с усмивка на пиян гробар.
© Петър Краевски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.10.2014, № 10 (179)