ОДА ЗА ЧОВЕЩИНАТА

Петър Краевски

web

Напоследък тази мисъл ми е дерта: „Добротата те превръща в жертва”. От човещината си патя - сърце не ми дава да ударя кьоравото! Затова казвам: „Бъди добър човек, но дръж пушката си заредена!”. И как да бъда хуманист, когато тъща ми минава за човек? Все пак, случва се - събирам цялата си човещина и подарявам на тъщата кактус. Хуманизъм е да обичаш ближния си, ако нямаш нещо тежко под ръка. Или да прегърнеш врага си, па да стискаш здраво, докато пукне! „Носим толкова човещина в кръвта си!”, каза един политик, „Затова я проливаме на воля”. Политиката е ухилен картечар в оживен район - стреля и вика: „Да живей хуманизма!”. Случайно ли е, че „човек” и „шебек” са на една рима разстояние? „Искам и аз трибуна!”, викна една маймуна. Сори, Дарвин, трудно е да станеш човек сред себеподобни! Маймуни от всички страни, очовечавайте се (да ме прощава Маркс, но Човек не се става с политически маймунджулуци). Съгласен съм с Аристотел - наистина сме социални животни. Според анатомите дори все още имаме опашка. Моята е отпред. А на Ницше ще му кажа право в очичките: „Ако е човешко да се греши, значи ни управлява Супермен (с потомците на Дракула в данъчното)”. Между другото най-големите човеколюбци не са ли човекоядците? Дано политиците отидат в канибалски ресторант - поне в чиниите им ще има малко човещина! Ама не се стряскайте, тук не ядем хора, прасета такива! И въобще може ли да се правите на обидени, когато Ви ругаят на „Вие”? Търпете свинщините, казват, човещината го изисква.

© Петър Краевски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.02.2012, № 2 (147)