Олга Водинчар

web

На фона на многобройните исторически, етнографски, езиковедски, социоложки и други изследвания за българите в Южна Молдова изпъква един много важен и в същото време почти неосветлен въпрос - религиозната ситуация в този край.

Взимайки впредвид този факт, се решихме да се посветим и на настоящия материал, който пък от своя страна се базира изцяло върху проучване, направено сред студентите на Тараклийския държавен университет през есента на 2005 година. Основните дискусионни полета са: ролята на православното християнство в живота на моя народ, християнската Църква и народа ми, зимните и летните християнски празници в моето родно село/град. Анализът на мненията и оценките по поставените въпроси има за цел да вникне в сложните нагласи и позиции на младите българи от Южна Молдова към християнството.

В настоящeто експозе се разглеждат както традициите на Православната църква, които са живи сред българите и съставляват важна част от техния бит и култура, така и специфичното православно знание по отношение на основните въпроси на Църквата, вярата и практическия религиозен опит.

От няколко десетилетия в постсъветските държави се наблюдава обществен интерес както към религията, така и към укрепването на вярата и веровите принципи у хората. Към практическия християнски живот се насочват и младите хора. Една част от тях се обръщат към традициите на православната Църква, а друга минава към неприсъщите за тези земи конфесии.

В творческите разработки на студентите от Тараклийския държавен университет може да се проследи ясната линия на запазено чувство на уважение към традициите на етнокултурната група. Те споделят своите разбирания за приноса на Православието в историческото, културното и политическото развитие на българския народ. Нещо повече, почти всеки е на мнение, че: “без Православие българинът в Бесарабия не би могъл да остане част от българския народ и да чувства невидимите връзки с прародината си”¹. Студентите като цяло, се считат за вярващи и Православието е религията на техните бащи и прадеди, религията на тяхната общност. В същото време, у студентите, някои от които се легитимираха като членове на Евангелската епископална църква, възникват стотици неизяснени въпроси. Но по-важното в случая е, че те изявяват желание да търсят вярното решение, да узнаят истината и най-вече истината за техния Бог.

Що се отнася до отношението на студентите към календарната обредност, то църковните празници се оказват най-тачени, очаквани и любими. От есетата на младите автори научаваме, че при тях особено внимание се отделя на зимните християнски празници; най-много се сещат за тях и могат да ги описват и с най-малките подробности. В мненията им най-често се открояват зимните християнски празници Андреевден, Никулден, Бъдни вечер, Коледа (посочва се като Коледа, а не Рождество Христово), Васильовден, Ивановден, Бабинден (и той фигурира сред християнските празници). Някои студенти решават и да пишат за зимните православни празници, споменавайки Бабинден, Васильовден и Ивановден. Нещо повече, освен Коледа, се отбелязва и Рождество Христово. Към зимния цикъл от празници в отделни случаи се отнасят Трифон Зарезан и Масленица (Сирни заговезни). Подобна е картината и с летните православни празници, сред които се изборяват Русалии, Троица и Петровден.

От горепосоченото става ясно, че всъщност разбирането на студентите за това, що е православен празник, е малко объркано. Забелязва се смесване на чисто християнски с чисто народни празници. От изследванията стана ясно, че този феномен е характерен за всички възрастови категории от региона. Както младите, така възрастните хора посочват Бабинден като зимен православен празник, а Русалиите пък като летен такъв. Според местните хора, традицията на дедите е на първо място и няма никакво значение към коя категория или към кой тип се отнася един или друг празник.

Освен всичко останало, интересен е и въпросът как младите хора честват православните християнски празници. Почти всички споменават богатите празнични трапези, любимите ястия, многобройните гости, българските песни и танци и разбира се, не на последно място, доброто настроение. Момчетата, които до неотдавна са коледували, дават за пример народните обичаи, в които преобладават по-скоро фолклорни, отколкото християнски мотиви. За пореден път студентските есета показват едно трайно наслагване на традицията в мисленето и светогледа на българите от Тараклийския регион. С други думи, на фона на създалата се сложна религиозна ситуация в този регион, у младежите се забелязва по-скоро едно стабилно отношение към вековните народни традиции, морала, нравите и ценностите на традиционното православно вероизповедание. Казано по друг начин, не се наблюдават някакви особени нововъведения. Не бива да се забравя и фактът, че на някои от местните младежи се предоставя възможността да пътуват до отдалечени части на света, било то в Европа или в Америка. Целта на подобни пътувания е главно просветителска и то най-вече в духовен план. Но човек е създаден със свободна воля и винаги има право на избор, а пътищата са два - този на доброто и този на злото. Тези две основни нравствени категории определят до голяма степен мирогледа на младите и спомагат за формирането на техните нрави.

Интересни са мненията на студентите относно значението на православния храм в практическия църковен живот, както и въздействието му върху обогатяването на историческата памет и духовните традиции. Младежите посещават храма обикновено на големи християнски празници като Великден, Ивановден или на патронния празник на местния храм (св. Димитър, св. Георги, св. ап. Петър и Павел и др.). Някои от тях постят редовно, изповядват се и се причастяват по време на Великия пост, като смятат, че чрез тези тайнства придобиват повече духовни сили за по-висок нравствен живот. Други пък са привлечени към храма от родители, баби и близки, трети - отиват сами, тъй като в техните семейства те се оказват единствените, които желаят да влязат в Божия Дом. Има и студенти, които с голямо удоволствие посещават православния храм по време на едно от най-красивите богослужения, това на Възкресение Христово. Момичетата и момчетата се присъединяват към молитвите на цялата енория и у тях не се забелязва притесненост или срам, неща преживявани от техните родители преди две-три десетилетия.

Известно е, че за християните неделята е ден на Бога. Следователно, на този ден вярващите посещават храма, за да присъстват на богослужението, да чуят неделната проповед на свещеника и най-вече, да се почувстват част от църковната общност. В същия този неделен ден, както и в дни на други християнски празници, вярващите, освен да участват в църковното богослужение, извършват и други милосърдни и полезни дела, например посещават болни и страдащи, общуват с по-възрастните и с по-мъдрите, разговарят с приятели и се отдават на нравоучителни четива. В общи линии, такива са нормите на поведение на един православен християнин.

Остава обаче отворен въпросът дали религиозното поведение на младежите от Тараклйския окръг може да се доближи до това на православния християнин? Като всички останали хора и те почиват на големите християнски празници. Под определението почивка се разбира временно отлагане на каквато и да било физическа натовареност. По принцип хората си почиват в случаи, когато очакват гости или сами отиват на гости при свои близки и роднини. Може би по този начин християнската любов към ближните и изразените чувства към тях се преплитат с любовта към Бога, смятана за най-висшата нравствена ценност, защото свързва вярващия човек с неговия Създател и Първообраз. Във всеки случай, именно по този начин българите от Бесарабия разбират четвъртата Божия заповед: “Помни съботния ден, за да го светиш; шест дена работи и върши (в тях) всичките си работи; а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог: недей върши в него никаква работа ни ти, ни син ти, ни дъщеря ти, ни робът ти, ни робинята ти, ни (волът ти, ни оселът ти, нито какъвто и да е) твой добитък, нито пришълецът ти, който се намира в жилищата ти; защото в шест дена създаде Господ небето и земята, морето и всичко, що е в тях, а в седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети” (Изх. 20: 8-11).

Интересно е да се изясни и въпросът дали младите хора, респективно днешните студенти, желаят да се изучават предмети, свързани с християнската етика. Като цяло, те одобряват идеята и смятат, че изучаването на предмета “религия” в рамките на университетската програма е необходимо. С това желание се изразява и техният стремеж да бъдат по-различни от предишните поколения, да познават християнските ценности и норми, имайки впредвид глобализиращия се свят. Младите хора разбират, че религията не се състои само в сляпата вяра в един непознаваем и неопределен бог, а че са необходими и стабилни познания, които ще спомогнат за обогатяване на ценностната система на поколенията. Желанието им да придобият по-задълбочени религиозни знания и да обогатят духовната си култура с ново съдържание за обществено поведение е изключително важно за цялата общност.

В заключение на гореказаното, бихме желали да припомним, че според старо предание, стигнало до нас от далечни времена, българският народ се счита за богоизбран народ; народ, който сее и размножава семената на духовната нива. Част от благодатните кълнове се засяват далеч от родната земя. А за да се съхранят те там, би трябвало да се пазят грижливо и да се предават от поколение на поколение.В продължение на няколко столетия консервативността и приемствеността на религиозните познания - основните съставки от християнската култура в дадената общност, водят до съхраняването на нейната идентичност. Взаимното обуславяне и допълване на християнската религия и култура, нравственият и социалният характер на християнските ценности, определящи духа на младите българи, се намират в основата на съвременната им културна самобитност, на традиционно оформения им национален мироглед.

РАБОТНИ ПОНЯТИЯ

Култура - продукт на съзнателна дейност на човека за удовлетворяване на духовните му потребности. Религията и културата възникват заедно с човека и го съпътстват. Религията, респ. християнството, свързва хората с Бога, а културата - съставя земния им творчески живот, християнството и културата взаимно се допълват и обуславят.

Мироглед - основен елемент от човешкото съществуване, който се определя от възпитанието и образованието, т.е. от неговото интелектуално, нравствено и религиозно формиране.

Морал - система от принципи и норми на поведение, които определят отношенията на хората един спрямо друг и спрямо обществото.

Нагласи - разположението на човека към Бог, Иисус Христос, християнския морал, Църквата и другите хора.

Обичаи - 1. Стереотипно поведение, най-често свързано с установена в определено общество или социална група традиция и спазвана от членовете им. 2. Възприета от миналото форма на социално регулиране на дейността и отношенията между хората, която се възпроизвежда в определено общество или социална група и се спазва от членовете им.

Обреди - съвкупност от символни стереотипни колективни действия, установени от традициите, включващи различни социални идеи, представи, норми и ценности, предизвикващи определени чувства.

Секта - сектантството обикновено е последица от някоя ерес, т.е. на някое лъжеучение, оформило се като невярна, отхвърлена от Църквата доктрина. Според православното богословие, най-правилно е да се говори за “секта” тогава, когато членовете на дадената църковна общност възприемат чуждо на традиционната църква учение, оформят се в отделно общество, изразяват чужд на Църквата и народа дух и отпадат от нея.

Традиция - елементи на социално и културно наследство, предавани от поколение на поколение и съхранявани продължително време от отделни обществени и социални групи. Наследен, възприет от миналото и поддържан обичай, начин на мислене и поведение. Съжителства във всяко общество и във всички области на живота.

Ценности - принципи, норми, правила, изисквания, които имат универсален, християнски, нравствен и социален характер.

БЕЛЕЖКИ

1. Из есето на Анна Войтович, студентка II курс, ТДУ. [обратно]

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Асенов 1998: Асенов, Б. Религиите и сектите в България. София, 1998.

Грек, Червенков 1993: Грек, И., Червенков, Н. Българите от Украйна и Молдова. Минало и настояще. София: Издателска къща “Христо Ботев”, 1993.

Киров 2002: Киров, Д. Богословие на обществения живот. Очерци по християнска социология. София, 2002.

Киров, Свиленов, Коруджиев 2003: Киров, Д., Свиленов, Д. Коруджиев, Д. Християнска етика. Учебно помагало за 9.-12. клас. София: Издателство “Слънце”, 2003.

Киров 2004: Киров, Д. Християнството е вяра. В преддверието на християнската нравственост. София, 2004.

Мультикультурное 2005: Мультикультурное образование как средство менеджмента разнообразия и интеграции в полиэтническом обществе. Материалы международной конференции, 16-17 декабря 2004 года, Кишинэу. Под общей редакцией Атанасии/Татьяны Стояновой, руководителя проектов ЦПМ. Chisinau: Vector, 2005.

Шиваров, Киров 1992: Шиваров, Н., Киров, Д. Беседи по религия. София: Университетско издание “Св. Климент Охридски”, 1992.

© Олга Водинчар
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.05.2008, № 5 (102)