|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
8.
web | Нула.
Хулигански елегии
Слънчево.
Моне рисува някъде из рая
лебеди които плуват и мълчат
не чакам песента им
В такива часове
о благовест на синьото, бялото, златното
не трябва опий
нали видяхме равното?
Дървеса люлеят плодове
небето златний плод на слънцето
мигът стопява сладостта му
в моите уста
желал бих да сънувам млечний път
да плувам по реките на заката
- те носят твойта кръв пролята
някога по бойните полета на небето -
о кой припомни?
тоз който ми диктува епитафия?
счупвам своето перо. |
|
© Николай Марангозов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.09.2006
© Николай Марангозов. Нула. Хулигански елегии. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Н. Янтар. Нула. Хулигански елегии. София, 1923.
|