С НАУЧЕН КУРАЖ В ПЪРВОПРОХОДСТВОТО

Людмила Стоянова

web

Жената в Библията до появата на труда на проф. Милена Кирова бе в числото на научно неразработваните у нас теми. Съвсем ограничен у нас впрочем и до ден-днешен си остава изобщо кръгът на библеистите - познавачи и тълкуватели на Вечната книга, ако не броим неколцина преподователи - богослови от Духовната академия. Учени със светско образование все още твърде рядко набират кураж да навлязат в неизбродимия свят, затворен между страниците на Библията. Мащабността и многозначността на този свят, непознаването на иврит, а и доскорошният режим на войнстващ атеизъм вероятно са сред задържащите изследователите бариери. Така че, нека в случая първо отдадем нужното на проф. Кирова за научната смелост и първопроходството. А редом с това и на респектиращата ерудираност и оригиналност в разчитането на една от може би най-трудните и щекотливи библейски материи. Трудът й е с характер на модерен културноантропологичен и филологически сондаж върху галерията женски персонажи от твърде разноречивите библейски текстове. Той съдържа впечатляващи коментари на архетипалното и символно-знаковото, но и на уникалното в поведението на библейските жени, превърнали се в пример за праведност или греховност: Агар, Вирсавия, Девора, Сара, Ревека, Рут, Тамар, Олдама...

Проф. Кирова естествено отдава нужното на религозния заряд в портретиращите жената библейски сюжети. Тя обаче проектира библейските героини и върху екрана на историческото и психоаналитичното, прекарва ги и през свързани със социопола актуални изследователски парадигми, прави фини лингвистични рентгеноскопии на моделиращите ги словесни конструкции. Същевременно като литературовед е изкушена да ги разчете и в своеобразието на тяхната художествено-естетическа природа. С една дума, създала е текст, безкрайно различен от нароилите се зад граница еманципистки публикации с голословни упреци към библейския разказ, който бил принизявал и унижавал жената, представял я бил еднопланово и стеснено. Можем да разберем яростта на подобни публикации. Църквата и Библията винаги са били най-сериозните прегради пред феминистките движения. Проф. Милена Кирова обаче решително загърбва еманципистките подходи, нейният труд спори с наивността и ограничеността им.

Действително ли Библията тотално поддържа идеята за подчиненото положение на жената спрямо мъжа? И не е ли по-добре да се пита къде, кога и защо библейският текст поддържа подобна идея и къде, кога и защо я игнорира? А също не е ли по-правомерно вместо да се задава въпросът дискриминирана ли е жената в старозаветните текстове, просто да се проследи в кои случаи и при какви обстоятелства тя е дискриминирана? Мисля, че именно по този начин влиза в трудната тема за конструирането на "женскостта" в Библията проф. Кирова. Тя изследва жената в историите за сътворението й - по образ божиий, т.е. при равни с другия човек отговорности и благослов от Бога. После визира съгрешилата и изкушила Адама жена, после пак жената, но след грехопадението, и пак тя, но в разните й житейски роли: на пророчица, майка, съпруга, вдовица, съдия... Интересува я жената в света на интимната телесност, жената в битовата и жената в празничната и в религиозната култура на Израил, участието й в живота на семейната и в живота на извънсемейната публична общност, в богослуженето и пр. Избрала да интерпретира жената и женскостта в Библията, авторката съвсем естествено навлиза и в темата за положението на юдейката в древния Израил. Така тя започва да гледа на библейския текст и през очите на историка - археолог и реставратор на миналото на живеещия със самочувствието на богоизбан еврейски народ.

Как в действителност би следвало да се тълкува обемният и дълбок символ, заключен в историята на Евиното сътворение от "реброто Адамово"? Жалонен въпрос, чийто отговор, оказва се, е решаващ за начина, по който проф. Кирова ще пристъпи към обговаряне на следващите ключови "женски" библейски сюжети и женски образи. В сътворенския сюжет Библията всъщност не дели Мъжа и Жената на по-висш и по-малоценен вид. Там става дума за единния Адам, за единния Човек. Оказва се, че Мъжът и Жената не само че еднакво притежават човешко достойнство, но че те и взаимно се допълват, нещо, което е невъзможно в еднополов свят.

Библейският патриархат естествено отчита очевидната биологическа разлика между мъжа и жената и съгласно тази разлика разпределя правата и задълженията на всеки от двамата. Библейският идеал е спокойното и хармонично семейство, където всеки заема своето място и изпълнява биологичното си предназначение. Обаче в патриархалния библейски Израил само представител на мъжкият пол се явява пред лицето на Господ, синовете винаги имат предимство пред дъщерите, жените са обществено по-малко ценени от мъжа, отредена им е роля на безгласни наблюдатели и потърпевши в потока на обществената събитийност... Едно дълбоко подводно течение в библейския наратив всъщност съдържа скрити апострофи към така уредения свят.

Проф. Милена Кирова не случайно не изпуска из очи тъкмо текстовете, които отразяват женската гледна точка, скритото несъгласие с мъжкия ред. Тя внимателно проследява повече ило по-малко дискретните бунтове на библейските Еви срещу патриархалните предписания, а те избухват тогава, когато непредвидима намеса на съдбата изисква от жената да излезе от предписаната й в мъжкия свят второстепенна роля, за да защити себе си, децата си, бъдещето и живота. Иначе казано, библейските жени в нейната книга не са шаблонни представителки на патриархалната култура. Оттук и релативисткият и "ревизионистки" подход на авторката към широко дискутираната в библеистиката тема.

Дали наистина показаният в Библията свят следва да се приеме с убеждението, че той е създаден в угода на мъжкия шовинизъм и унижава жената, налагайки й пасивност? Кои места в библейския разказ подкрепят подобен извод? И как се отнасят те към други епизоди, в които жената, независимо от патриархалния модел на живота в Израил, притежава значително влияние и даже власт върху семейните дела; епизоди, в които тя поема съдбата си и на тази на близките си в свои ръце или пък израства до важна и динамична публична фигура? Дали в тези ексклузивни случаи не се касае за реликти от предшестващия матриархат? Или пък женската енергичност и активност в социума, проявите на нерегламентирано женско поведение идат да балансират отсъствието на характер и воля за действие у мекушавия и ленив съпруг, рефлексия са на някое рано дошло вдовство, мобилизиращо крехките женски сили за оцеляване в житейската джунгла и т.н., и т.н?

Книгата на проф. Кирова отбягва да дава дефинитивно категорични отговори на повдигнатия в нея широк кръг въпроси. Тя по-скоро детайлно изрежда многото и различни възможни отговори. И тази полифоничност - философско-интелектуална, историографска, литературоведска и езиковедска при обговарянето на темата за библейската Жена е нейното най-голямо достойнство. Друго предимство, което в случая задължително следва да откроим, е научният кураж и вещината, с които авторката предприема своите историко-археологически разкопки в света на древния Израил; смелостта и свободата, с която преброжда историческата вселена, затворена между страниците на Вечната книга.

© Людмила Стоянова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.10.2007, № 10 (95)