ЗРЕЛОСТТА НА ТАЛАНТА ИЛИ ЗА НОВИЯ СОЦИАЛЕН РОМАН НА АТАНАС ЛИПЧЕВ

Людмила Стоянова

web

Най-добрият инструмент за художествен анализ на времето и нравите и днес си остава добрият стар жанр на социалния роман. Не случайно напоследък пренебрегваната доскоро литературна форма стана отново популярна на книжния ни пазар. Феноменът всъщност следва поредното активизиране на социалната и гражданска рефлективност у довчера поизстиналата към политическото (след големите обществени вълнения от 90-те години) аудитория. Прави впечатление, че културни институции, издателства, медии и критика се надпреварват да номинират и раздават награди на романи и романисти. Все по-често обаче те вършат и точно обратното: оспорват нечия литературна слава, периодично обявяват една или друга романова творба за евтина еднодневка, дължаща шума около себе си само на своя скандален криминален сюжет, който в натура, т.е. художествено необработено, едно към едно, осветявал факти от живота на престъпни групировки, за които, както добре знаем, даже и свръхбъбривата иначе родна преса предпочита да говори с половин уста.

В наши дни авторите на социални романи всъщност не само ги хвалят, награждават, критикуват или ругаят. Тях ги и съдят и даже отстрелват, когато се разприказват повече от позволеното за бохемско-бандитския живот на мафия и лъжеелити. После следва форс-мажорна рекламна кампания, преиздаване в огромни тиражи на творчеството на осъдения или убития, както и купища суетни рецензии, пространно обясняващи психологията на свръхвисокото читателско търсене.

В нашето време на пазарни "благочестини" несъответствието между очакваното според рекламата и съдържанието под опаковката, за съжаление, все повече се пренася и в литературата. И става много трудно за истински стойностното произведение да бъде забелязано и откроено и да получи полагащата му се достойна публична оценка. След една дълга творческа пауза, през изтичащата 2008 г. Ат. Липчев публикува нов обемен социален роман, органично чужд на имитираната актуалност. Творбата му определено стои и отвъд всяка литературна провинциалност и има всички основания да кандидатства за място в съвременния неписан белетристичен канон. Фокусиран върху уродливите явления на Прехода, плътният многоперсонажен и многофабулен текст е издържан в традицията на класическия реалистично-изобразителен наратив. Той осветява по равно рампата и задкулисията, официалните режисьори и скритите кукловоди на мафиотизирания и нерядко окървяван спектакъл на раздържавяването, в който на обикновения българин бе отредена не просто ролята на пасивен зрител, а по-скоро тази на вечната изкупителна жертва - притиснат в ъгъла, цинично лъган, брутално ограбван и в крайна сметка напълно социално обезкуражен.

Художествен разказ и документално-автентична социална фактография Липчев обединява в широкомащабно романово пано, обхващащо видяното и преживяното от поколението, което вече преваля петото десетилетие от своето екзистенциално време. Главните герои, издънки на една и съща фамилия, издевателски пародийно са наречени с имената на трима от евангелистите - Марко, Матей и Лука. Успоредно с делата на тези фикциални герои, но вече с един директен публицистичен нерв, авторът коментира и деянията на реалните "апостоли" на Реформата: политически фигури, добре известни от безконечните им интервюта по телевизионните екрани и ежедневните новинарски сводки в печата. Преломното първо десетилетие след Десети ноември, а в ретроспектива и най-важните страници от гротесковата социална "идилия" на тоталитарната епоха, са фиксирани ту в едри социопанорамни кадри, ту с индивидуализиращи интроспективи.

"Крадци" е широкообобщаващата ключова дума в романа. Избрана е за заглавие, вероятно защото лексикографски е всъщност пределно конкретна и стои отвъд всяка възможност за двузначни употреби и алегоричност. С думата "крадци" Липчев етикира активния социален персонаж на съвремието. Като престъпници е определил както героите си от ъндърграунда - автокрадци, пласьори на наркотици и на жива плът, така и тези от криминализираната "елитна" върхушка. През думата "крадци" писателят саркастично съизмерва степента на рецидивирането, нравствената инвалидизация у представителите на тези две паралелно изобразявани социални среди. В хода на сюжетното повествование орбитите им доволно често се пресрещат и фатално се пресичат, също както в реалността.

Не само безпощадно точните социални дисекции и диагнози, а и безупречното психологическо портретуване са сред достойнствата на книгата. Ат. Липчев сондира дълбинно биографиите и вътрешния свят на героите си, като за пореден път доказва умението си да гради ярки и запомнящи се характери. Той обяснява своеобразието им като продукт от напреженията и противостоянията между членовете на един наследствено обременен фамилен космос, но и от последвалите след детството срещи с изгубилия моралните си ориентири социум. Отдал е, разбира се, дължимото и на вечните криволици и капризи на Съдбата, която превръща в уникална и неповторима всяка частна човешка история.

Единственият светъл лъч, който авторът съзира в живота наоколо, е любовта. Тя поставя Матей над хищно агресивните му братя, понеже възпрепятства закърняването на емоционалните му сетива, чувството му за отговорност към Другите и усещането за трагизма на битието. Втори спасителен пояс за повсеместно редуцираната днес у нас хуманност Липчев открива в изкуството и в посветилия му се човек. Писателят Армен, въпреки привидната му социална безпомощност и мрачните пристъпи на неудовлетвореност от себе си, въпреки всичките му житейски и творчески комплекси определено превъзхожда и тримата братя Захариеви. Защото, посветил се на достойна и благородна цел, той все пак написва и изстрадва своя роман. Независимо от съпротивата на обстоятелствата и раняващите срещи със случайно овластени издатели - крадци на чужди идеи и текстове. Армен е онзи романов герой, който до края остава верен на изконните морални ценности и защитава човешкото пред съда на Бога и собствената си съвест. Него именно обаче суровият авторов реализъм представя и като жертва, като хладнокръвно подбрана кървава мишена на безотказно "саниращата" обществото от неудобните, все още жива и действаща репресивна машина на миналото, концентрирала в себе си в новите условия огромна икономическа мощ и влияние.

"Крадци" в жанровата си фактура има валенции не само към социално ангажираната проза. Ат. Липчев показва вкус и изявява високи наративни, портретно-моделиращи и стилови умения и в други романови форми: семейната сага, политико-публицистичния роман, романът на поколението, психологизиращия криминален роман, зает с проследяването на престъпни девиантни поведения... Жанровата полифоничност определено повишава комуникативността на авторския текст, разширява и повишава кръга на потенциалната читателска аудитория.

© Людмила Стоянова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.02.2009, № 2 (111)