|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЖИВОТЪТ БЕЗ НЕГО Иван Димитров Изобщо не можеше да разбере къде се беше дянало. В единия момент се намираше тук, а в следващия го нямаше до такава степен, че дори споменът за него беше до немай-къде избледнял. Може би го беше загубил, но от друга страна, губят ли се подобни неща? Не е като да си забравиш портфейла на бара или да оставиш вкъщи билета за концерта, на който ще ходиш довечера. Или някой му го беше откраднал? Да, това звучеше по-правдоподобно. На този свят се срещат какви ли не отрепки. Нищо чудно така да е станало. Набелязали са го. Издебнали са го, когато е бил уязвим, и са го откраднали. Не знаеше как се крадат подобни неща. Не можеше и да си го представи. Но ако е за лошо, помисли си той, хората са изобретателни. Ако е за добро, не спират да се офлянкват, но за лошо и за собствена изгода винаги ще измислят някоя схема. То и не го интересуваше точно как беше изчезнало. Проблемът беше липсата му и несигурността дали ще може някога да си го върне отново. Всъщност не можеше да определи какво липсва. Усещаше отсъствието му, дразнеше го празнотата. Но какво беше точно? Със седмици си блъскаше главата да го формулира и все не се получаваше, а думата му беше на върха на езика. Накрая се отказа от опитите за назоваване. Знаеше само едно. Животът без него не беше живот в истинския смисъл на думата. Не беше и съществуване, нито дори живуркане. Животът без него просто не беше възможен. Животът без него беше равнозначен на смърт.
© Иван Димитров Други публикации:
|