ЗА ТВОРЕЦА В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ
Отворено писмо до Един разочарован читател^*

Иван Димитров

web

Господин Симеонов,

Когато прочетох статията Ви, бях наистина неприятно изненадан от Вашето мнение. Какво е това недоволство от присъствието на Г. Господинов в медиите така и не разбрах? Това, което разбрах, е, че вие се стремите към някакво елитарно изкуство, което не отговаря на моето разбиране за литературата като такава. Донякъде разбирам, че не ви харесва "почиването на стари лаври" (ако мога да го нарека така), но точно тук смятам, че не сте прави. Все едно Вие да не сте издали две години стихосбирка и аз да ви кажа, че това означава, че Вие не сте мръднали за тези две години в творческото си развитие.

"Забравете за ролята, която Ви принуждават да играете." (?????) Какво означава това напътствие? Изглежда на Вас не ви харесва фактът, че един писател трябва да играе роля в обществения живот. Е, не един човек го е казвал. Всъщност нека да Ви припомня, че в нашата литература (както и в литературата изобщо) присъстват 2 мнения по въпроса: че творецът трябва да е участник в обществените процеси и че той не трябва да се забърква в тях, защото ще вземе да се изцапа. Към първото може да отнесем Иван Вазов (и редица други), а към второто например символистите.

Стигаме до поредното ми възражение. В наши дни творецът трябва да се стреми да взима участие в обществения живот. В такива времена живеем, Симеонов, и е тъжно, че Вие не приемате това.

Какво искате да кажете с това, че нашата литература е “твърде мистична, чуплива и крехка, за да бъде продавана по битаците наред с дисковете на Азис”? Това е “вашата” литература, Симеонов. Не е моята. Изобщо не смятам, че е подходящо да се слагат такива етикети, особено на някаква форма на изкуство. Може би ако литературата успее по-масово да проникне сред битаците, хората ще започнат по-малко да купуват дисковете на Азис. Всъщност самото Ваше изместване в писмото Ви към Азис показва, че Вие не приемате за възможно една добра книга да стане много известна. Напротив. Няма нужда да се опитвам да докажа това, защото Вашето неведение по въпроса би показало само, че не знаете за какво става дума. Един писател, според мен, трябва да се стреми да достигне до по-широк кръг от хора, постоянно да бъде откриван от нови читатели. Защото една от целите на литературата е да има повече читатели. За съжаление, живеем в потребителски свят. Но този свят Ви дава правото да не си купувате книгите на Георги Господинов. И същият този свят дава възможност, чрез реклама, скрита в едно присъствие в медиите, на едно 17-годишно момче например да се зачуди кой е този автор и да вземе да прочете нещо негово. Вместо да си стоиш в апартамента, да пишеш и да издаваш само по литературни вестници и да гледаш да не се бъркаш в това, което става около теб. Медиите имат изключително важно значение в съвременността. Това не е тайна! Наистина Господинов не ни е предлагал скоро своя творческа книга. Но Вие напълно подценявате значението на неговата инвентарна книга. Тук трябва да спомена, че аз съм от едно по-различно поколение от Вашето, но е тъжно, че не осъзнавате какво значение има тази книга лично за Вас. Вашето поколение е белязано от прехода и това е видно в творбите на Господинов. Логичен е този завършек. Защото за моето поколение инвентарната книга е нещо много хубаво, но като книга. Вие никога няма да разберете разликата. Докато за Вашето поколение може би беше най-добре да приберете спомените си между двете корици на тази книга, за да можете да продължите напред... Да престанете да живеете със спомените си и да погледнете в бъдещето.

Какъв е този разрив между “добре печелещ” и “истински” писател? Според вас не е ли възможно един “истински” писател да печели добре. Може би Толстой не е бил “истински” писател, защото наистина е получавал доста добри пари за книгите си. Или пък да вземем например по-ново явление, един феномен... “Името на розата” става касова книга. Според Вас е зле, че чрез нея хората са научили нещо повече за Средновековието ли?... Извинявайте, сигурно ще кажете, че Еко не е писател по професия, не е първичен писател. Тогава да зачеркнем Хемингуей от “литературата” (така както вие я разбирате), защото и той се е издържал само като писател. Според мен това е поредният етикет, който си позволявате да използвате.

Помислете си и Вие малко, понаблюдавайте без предразсъдъци. Отървете се от завистта и от чувството си, че сте “истински” поет. Защото ако “истински” писател означава затваряне в един тесен кръг, един аскетизъм, аз не искам българските писатели да са истински.

Извинявам се за тона на писмото си, но се постарах то да звучи по същия начин като това на Красимир Симеонов.

Ваш: Иван Димитров, 23-годишен

© Иван Димитров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.01.2007, № 1 (86)