И ОТ МОЯТА ЧЕШМА ПОТЕЧЕ ГОСПОДИНОВ^*

Искра Сотирова

web

Чалгата явно става абсолютна отличителна черта на българската култура, обществено поведение и даже оформя съвременния идеал у нас. Това си помислих като изчетох доста посредствено написаните отпори на текста на Красимир Симеонов за Георги Господинов. Между другото - едно остроумно написано писмо, празник за високия ценител. То каква дискусия - един човек извежда тезата си и другите бързат да го засипят с абсолютно смехотворни аргументи. Или се правят, че не са разбрали същината?

И от моята чешма потече Господинов. Аз също започнах да се питам това ли е да си писател в България днес? Да се рекламираш постоянно в една псевдоскромна поза и да се изказваш с повод и без повод. Но най-важното - да стоиш възможно най-често на телевизора. Алек Попов и Елин Рахнев са същите образи - герои, за които е важно да повтарят пред публиката мантрата, че са писатели. Извинете ме, но е много нахално един жив 38-годишен български писател да бъде определян от някакъв клубен кръг като гениален. Това ще го покаже само времето. То ще покаже също ама чак толкова велик писател ли е Пауло Куелю, който се радва на огромни тиражи наистина. Или е един литературен шарлатанин. В крайна сметка май Господинов има и този проблем - той е в разкраченото положение хем да не е чисто комерсиален автор, хем да не е елитарен.

Нашите момчета толкова често се натрапват по медиите, че средният човек решава, че това са българските писатели. Най-жалкото е, че всеки път, когато чета или слушам тяхна изява, очаквам да чуя блестящо проникновение, оригинален изказ и мисъл, която никой друг медиатор не смее да каже на глас. Нищо подобно.

Нека тези хора - „писатели” - бъдат по-скромни. Нека се измерват с големите литературни процеси.

Истината за нашата литература е разбиваща и за мен са пълен смях примерите, че някоя си книга се преиздавала два пъти. Боже, какъв читателски интерес! Ще се преиздава - след като тиражите са микроскопични. За сведение на опонентите - автобиографията на Азис също се продава трудно и изобщо не е постигнала голям тираж. Неговата аудитория НЕ чете.

А хората, които четат съвременна българска литература, могат да се съберат в един клуб. За никакви тиражи и никакво представяне НАВЪН не може и дума да става. В Европа и отвъд никой не подозира за съществуването на съвременна българска литература. Колкото и Господинов да повтаря на какви езици бил превеждан, това е шум в курника.

Тези факти са изключително драматични. Те са резултат от наложилата се практика да няма силен издател, който да открива, лансира и прави известни даровитите писатели. Затова се налага авторите да предприемат саморекламиращи се походи. По същата причина - отсъствието на ерудиран и мощен на издателското поприще продуцент - българските книги не присъстват в чужбина. За да успее един българин в Европа, най-добре е да живее там и повече да се прави на европеец (в частност французин, англичанин).

Дали това трябва да е така, аз не мога да кажа, но не ми харесва.

Така че не засипвайте с чалга-аргументи мнението на Симеонов. То е абсолютно в хармония с вечните норми за позицията на артиста. Нека се огледаме и съизмерваме с по-широкия свят. Стига с този телешки ентусиазъм „Ние, родените през 1968-ма” или „моите студенти го четат”. Да мислим за големия читателски кръг - той пресява имената на ПИСАТЕЛИТЕ и останалите саморекламиращи се герои, на които даже да не посмееш да кажеш „Стига”.

© Искра Сотирова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.01.2007, № 1 (86)