|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МОТИВ И МОТИВАЦИЯ Иван Райчев Терминът „мотивация” в психологията има по-различно звучене отколкото в ежедневния си контекст (свързано с работата или училищата) и е една висока готовност за постигането на някаква цел в смисъл на един външен, често обоснован от стопански интереси, термин. В психологичен план този термин означава подтик към действие. В средата на ХХ век науката за мотивацията се е считала за ядро на психологията, защото мотивите са водещи в поведението на хората, така че определенията за мотивация, заедно с условията за стимулиране, са най-важните детерминанти на поведението. В мотивационната психология се разграничават две тенденции - или се наблюдават най-неосъзнатите процеси, които чрез физиологични емоционални апели водят до импулси в поведението (психоанализа, биологично ориентирана психология), или се изследват съзнателни волеви процеси и конкретните действия. Това теоретично делене произлиза от употребата на два различни „инструмента” за диагностика на мотивите. От една страна, се използва аперцептивният тест ТАТ, Murray, 1943, който бива причислен към проективните методи, от друга страна, се използват въпросниците, чрез които се целят рефлективни отговори от страна на анкетираните. На база на тези изследвания се приема, че съществуват два вида мотиви: едни, които не корелират помежду си, и други,такива, при които само един от двата вида може да бъде „измерен” чрез двата способа. Изследванията на Фигнер, Грасмюк (1999: 172) не доказват категорично разграничаване на имплицитната (скрита) от експлицитната (явна) мотивация, на имплицитните от експлицитните мотиви. По-скоро самопреценката (експлицитната мотивация) и изследващите действия тестове (имплицитната) мотивация се допълват хармонично в скалите като едно косистентно цяло. Резултатите потвърждават предположенията, че при експлицитната и имплицитната мотивации не става въпрос за две разделени и самостоятелни феноменални сфери, а за две взаимосвързани една с друга: имплицитните (скритите) мотиви се възприемат чрез осъзнатото изживяване и способността за самоанализ и по този начин навлизат в експлицитната (явната) феноменална област. Противно на това експлицитните мотиви влияят върху имплицитната област. Двете области могат да се допълват и в много случаи не са конкурентни, там където човек трябва да положи повече усилия да направи нещо или волята е недостатъчна. Разсъжденията ни до тук изискват обяснение относно съдържателната страна (аспекти) на следните термини:
Феноменът „мотивация” се определя (идентифицира) по четири признака:
Какви примери могат да се посочат за мотивите и каква е тяхната класификация? Същественият проблем се състои в класификация на мотивите, поради факта, че не е абсолютно сигурно дали импулси или мотиви са причинили определено действие. Но със сигурност това са предразположения, които под една или друга форма трябва да стимулират отвън. Това налага мотивите да бъдат класифицирани. Ето и няколко примера:
Всеки човек притежава посочените мотиви, различна е само тяхната интензивност, зависеща от човека и е индивидуален белег. Въпреки това обаче интензивността остава стабилна с течение на времето. Стивън Райс (2000), чрез проведени емпирични социологически изследвания, открива 16 жизнени мотива, които са вредни, обуславят човешкото поведение и трябва да бъдат изживени. Чрез тях всеки човек разкрива индивидуален мотивационен профил, отличаващ го от другите. Стивън Райс създава и въпросник, чрез който се определя всеки индивидуален профил, но се отказва от валидността и точността на метода и с това омаловажава неговото значение за науката. Кои са според него тези 16 жизненоважни мотива?
По време на обучение доминиращи мотиви са:
Психологически аспекти на мотивацията Според Норберт Бишов (2001) мотивацията е единна комплексна система от действия и това може да се разбере впоследствие само при нейното функциониране. Психологията трудно намира отговор на въпроса: „Какво предизвиква дадено действие?”, като отговорът се състои в това, че самият въпрос общо взето трябва да бъде формулиран по следния начин: „Как трябва да бъде устроен един организъм, за да може да оцелее и да се развива и умножава?”, т.е. кои проблеми трябва да бъдат решени, кои качества трябва да бъдат насърчавани и как те могат да бъдат разпознати в наблюдаваните индивиди и да бъдат използвани за тяхната класификация. Феноменолозите създадоха субтилни нюанси, Левин и Фройд събудиха усета за динамичните зависимости, етологията внесе сравнителна и генетична перспектива. Нито една от тези идеи обаче не достигна постиженията на бихейвиористите, чийто принос бе повече вреден, отколкото полезен. Междувременно започна да се предполага, че импулси и чувства биха могли да бъдат много повече от банкрут на разума, но по въпроса за тяхната позитивна роля цари скрита безпомощност. Преди да се създадат теории каква е връзката между емоциите и мотивациите, трябва да се изясни тяхното съдържание и значение. Как може да се осъществи това? На идеолозите им остава само да взаимстват скришом от разговорния език на прототипологията, да нагодят дефинициите към собствените си нужди, при което често са разменяни или подменяни очевидното и същественото. Други търсят помощта на невропсихологията, но тя може да натрупа само анатомични и ендокринологични знания, защото й липсва опит в систематичното мислене, така че объркването е тотално. При наблюдаването на животни се забелязва, че повечето движения служат за задоволяване, търсене на храна и то толкова настървено, колкото повече време е минало от последното ядене. В конкретния случай силата на глада определя интензивността на мотивацията. Казано по-общо, мотивите са водещи и подтикващи, т.е. те са психическите причини за действието. То дава възможност на притежателя си да възприема различни предмети и чрез това възприемане да изживее емоционална възбуда и взависимост от преживяното да действа по един определен начин или най-малко да чувства импулси за действие.
Мотивацията и волята като категории За да се достигне до определено действие, трябва да възникне и мотив за действието - намерението. Съществуването на мотив за действие предполага подготовка и реализация на намерението за действие, като се изчака подходящ момент за това. Мотивационната тенденция не е достатъчна за изграждане на намерението и за подбуда на действието. Преди да се формира намерението, се изграждат най-важните аспекти на желанието, свързани с реализацията на целта. Важна роля играят собствените предпочитания, желания, способности. Това се нарича воля или процес на волята. Действието се характеризира с четири фази, а именно:
Какви са психологическите модели за обяснение?
С посочените модели не изчерпваме темата за психологическите модели за обяснение на поведението, като въпросът остава открит за други мнения по третираната проблематика относно мотивацията като процес.
БИБЛИОГРАФИЯ Баумерт 1993: Baumert, Jurgen. Lernstrategien, motivationale Orientierung und Selbstwirksamkeitsuberzeugingen im Kontextfschulischen Lernens. Unterrichtswissenschaft, 1993, № 4, 327-354. Бишов 2001: Bischof, Norbert. Überlegungen zur Architektur der Motivation. 2001. <http://www.motivationspsychologie.unizh.ch/ARCHIV/MPK/abstracts.html#Bischof> (25.08.2006). Ландрърг 2002: Ландбърг, М. Първичната сила на мотивацията. София, 2002. Николов 1974: Николов, Л. Мотиви на поведение и социални структури. София, 1974. Райс 2000: Reiss, Steren. Who Am I? The 16 Basic Desires That Motivate Our Actions and Define Our Personalities. 2000. New York: The Berkeley Publishing 9 Group. Фигнер, Грасмюк 1999: Figner, Bernd & Grasmück. Entwicklung eines computergestützten Fragebogens zur Erhebung von Motivkennwerten. Lizentiatsarbeit. Zürich: Psychlogisches Institut der Universität, 1999.
© Иван Райчев |