СИВРИКАЯ

web

Сиврикая (на турски "остър камък") е хълм край Харманли, най-източният пост на Източните Родопи, който от векове се чуди дали е ниска планина или висок баир.

Седя и те обичам.

Животът ходи в ниското -
навярно битки води,
щом кървав се прибира.
Навярно побеждава,
щом винаги се връща
с трофеи безутешни -
незнайно откъде.
Подрежда ги наоколо:
студени тъмни билки,
крилца на водни кончета,
зелени стъкълца.
Прозява се и ляга
околовръст - навярно
в съня си да ме топли,
но колко топлинка е?

Седя и те обичам.

Смъртта е по-високо -
говори ми за всичките,
с които е била.
Какво са й разказали,
какво не са посмели,
с какво ги е дарила,
преди да ги спаси.
А после млъква - чака ме
и аз да й разкажа
кога съм я сънувал,
кошмар ли е било.
Протяга се, прозява се
и ляга на високото -
на поглед от живота,
все по на миг от мен.

Навярно ме обичат.
А аз обичам тебе.
Но как да те разкажа -
не те познават те!
Не те откриват никъде
в студените регистри,
с които управляват
съдбата ми на връх.
Съдбата ми на камък.
Седя и те обичам.
С какво ли друго мога
да се открия сам?
Да се изгубя - също.
Седя и те обичам.
Доколкото ме има:
и хълм, и планина.

© Гриша Трифонов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.01.2008, № 1 (98)