ЕЛЕГИЯ ЗА ГАРА КАРНОБАТ

web

На Камелия Кондова

Единствено през гара Карнобат
минаваше тогава
пътят за Морето.

Ала ония карнобати бяха други.

Други.

Там пристигаха
в зори локомотивите
като ефрейтори,
въздъхваха дълбоко
и заспиваха.

На трийсет километра от морето.

Или поне притваряха клепачи,
а бяла пара тихо се процеждаше
през многобройните пробойни
на техните души чугунени.

Заслужен беше краткият им отдих -
нали доведоха колоната
от Пловдив, Варна, гара Комунари...
чак до тука.

Сега да съмва колкото си ще.
Сега да идват ЖП-гълъбите мазни,
да носят в човките си блага вест:

"Отвори
гаровата
баничарница!!!"

Но тихо, тихо,
черни ескадрили!
Да не събудите ефрейторите
полуживи!..

Тях ги събуждат
морските им братовчеди
със своите безжалостни сирени,
когато тръгват към Новоросийск.
Към Дарданелите
и Гибралтар,
Добра Надежда.

От Карнобат им отговаряха локомотивите!

От Карнобат им отговаряха
локомотивите!

(И аз.
Но колко глас съм имал в Седемдесетте,
че да сбера в едно локомотив и кораб?)

Един от всички
все пак стигаше в Бургас,
на крачка от заветното пристанище.
На крачица!
И натоварил черни като него хора,
поемаше назад -
към Карнобат.

За да ме вземе:
няма лято,
в което да съм стигал до Морето.

Оттам -
през югоизточната суша -
към Пловдив,
гара Комунари,
Харманли...

Към зимния копнеж
по карнобатите.

© Гриша Трифонов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.09.2010, № 9 (130)

Други публикации:
Гриша Трифонов. Югоизточната порта. София: Български писател, 2009.