|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НЕ ОБИЖДАЙТЕ ХРИСТО ФОТЕВ, МОЛЯ! Георги Чалдъков Трябва да умеем да прощаваме на хората техния талант. ПОДАДЕНЕ, да ти се подава да правиш нещо хубаво, ми каза бай Васил, тогава мой пациент, преди това учител в селското училище. Така, в края на 60-те години на миналия век, като лекар в бургаските села, научих тази дума. И до сега си мисля, че заедно с “дарование”, това са най-сполучливите преводи на “талант” (от гръцки talanton - древногръцка монета, мярка за тегло). В нашата богата на таланти страна умеем ли да прощаваме този човешки (и генетичен) “грях”? Тук накратко ще отговоря на този важен въпрос с разказ за един човек, който почти през цялото време ще наричам автора. И как той не само не прощава, но дори анатемосва таланта на най-големия поет, живял в Бургас - ХРИСТО ФОТЕВ. И този Никулден Бургас, както Париж за Хемингуей, бе един безкраен празник. Но този път един автор, дошъл от вътрешността на страната, и станал известен детски поет в Бургас, ме разочарова с “проза от спомени” за един “Живот от вчера” - книга, която приятел ми даде със същото възмущение, с което аз сега пиша тези редове. “Всичко на 30 км от морето е провинция” - казва Хемингуей. И провинциално мислене на хора, присадени край морето. Но цървули няма в морето - ах, поезия, нито в Бургас има поезия без Христо Фотев! Спомняте си андалуския брат на Христо - Лорка и неговите “портокали няма в морето - ах, любов, ни в Севиля има любов!” Хронологията на талантите - почти в едни и същи години единият е убит, а другият се ражда - за да продължи мисията. Природата винаги оставя поне един дежурен поет в света. Но в Бургас вече е дошъл авторът. И онова, което криптогенно е правил, когато Христо Фотев е бил жив, сега постмортем изригва с неприлични обиди към него. Дори улиците на Бургас не са пощадени - авторът съжалява, че “Първи май” е отново “Александровска” и се очудва защо “Карл Маркс” е станала “Демокрация”. Като Прокруст-разбойника той реже или разпъва краката на хора, за да ги нагоди на своите стандарти на мислене. И пише за най-бургаския поет, че “Не знам защо някои дами и господа се опитват да митологизират Христо Фотев! Това, разни кафеджийки и кафеджии, които той черпи обилно и вероятно сега те се опитват да го изкарат “легендарен герой”. Или: “Разни кафеджийки и софийски мастии с ръкопляскания и пиянски славословения го промениха. Ще кажа нещо по-драстично: полуинтелигенцията го развали.” И проф. Светлозар Игов ли е полуинтелигент, и той ли е черпен обилно от Христо Фотев, че в “Поезия на екстаза” пише: “Не знам много ли са българските градове, които могат да се похвалят, че са обезсмъртени в толкова хубави стихове. А и не знам дали е правилно да нарека Бургас родното място на поета Христо Фотев, а не Христо Фотев - родината на поетичния Бургас. Поне за мен Бургас винаги е присъствал такъв, какъвто го е създал в поезията си Христо Фотев. Защото не градовете създават поетите, а поетите - градовете.” На фона на този професорски анализ бруталните и цинични думи на автора ми позволяват да го наричам посредствен, дребен човек. Знам, че той няма да е съгласен с тази диагноза. Но ние трябва да свикваме да не се обиждаме, когато умен човек ни каже, че сме по-малко умни, дори - глупави, така както не се обиждаме, когато някой ни каже, че очите ни са по-слабо кафяви от неговите. Това го знам от материята, която преподавам и изследвам: клетъчната и молекулната (включително генната) биология. Авторът настоятелно подчертава, че е поел риска да изрича истината. Но в един момент, усетил, че нарушава границите, пише: “Но по-добре да спирам, че все още има “полу”, които биха ме обвинили в хиляди гряха. ... вие продължете, вие сте от тях и знаете още какво да кажете за мене.” Какво кресчендо на завистта - талантът на посредствените, на който не трябва да прощаваме! Защото “няма по-опасно явление за обществото от действеното невежество” - от локалните личностни до глобалните политически прояви на човека тази формула на Гьоте продължава да действа. За съжаление и в родния Бургас! И още: Прокрустовата (садистичната) наслада е доминираща при описанието на светлите личности, с които авторът е имал честта да се среща: Генко Генков (като че ли скандалите в кафене “Малина” с жена му Гертруда са най-характерното за големия художник), Радой Ралин (представен като сексуален маниак), Пеньо Пенев, Славчо Чернишев. Господи, но всички те, заедно с Христо Фотев, са вече в ложите на рая - защо авторът си позволява да ги хули от партера на земята? И защо точно най-талантливият между тях - Христо Фотев - е най-много измъчван в Прокрустовото легло? Слава Богу, Стефан Чолаков, Кръстьо Станишев, Васил Василев (Вас Вас) и Димитър Стойчев са пощадени. Авторът, разбира се, не пести хвалбите си за някои конюнктурни човечета (израз на поета Ендре Ади... и станал вече мой израз за Недялко Йорданов). От Томас Ман и Зигмунд Фройд знам, че когато болестта не прави един автор по-кротък, авторът озлобява или просто си е бил злобен. Знам също така, че Христо Фотев ще му прости, защото проявяваше изключителна толерантност дори към агресивната глупост на другите. Той носеше благата вест - не случайно е роден точно на Благовещение - 25 март. Нито пък е случайно, че аз искам по бургаски доброжелателно да кажа на автора, че трябва повече и добронамерено да мисли, да се учи на благост към другите. И да му напомня, че Христо Фотев, а не той или някои от тези, които хвали в книгата си, е написал “монолога на дон Кихот”:
И още:
Тогава и авторът, като умните и благородните хора, ще може да се възхищава, а не да ругае по-надарените от него. И ще разбере достойния смисъл на думите на големия руски математик Андрей Николаевич Колмогоров. И на проф. Асен Златаров: “възхищението е привилегия на духовно богатите личности.” Надявам се, че в живота си от днес и утре авторът* на “Живот от вчера” е укротил думите и комплексите си за малоценност. Във всички аспекти такова поведение е много по-добро, включително за здравето на човека.
* Илия Буржев.
© Георги Чалдъков |