 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
На заник слънцето тъмнее алено,
небето е надвесено над мойто рамо
и ставам толкова голяма,
че мога да докосна облака и птиците.
А планината е разсипала мозайка
от тъмните подкови на копита
на кон на някой хан, препускал по земите ни
и здраво очертавал стъпките си във скалите.
А аз се спускам по извитите пътеки
без дом, без памет, без криле и сила,
но зная, някой ден ще се превърна в камък
и ще намеря мястото си в планините.
© Евелина Кованджийска
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.06.2006, № 6 (79)