ЗА ДИСПУТА МЕЖДУ ТЕАТЪРА И ЦЪРКВАТА, ЗА ОТНОШЕНИЕТО НА МЕДИИТЕ И ЗА ОЩЕ НЯКОИ ПРЕМЪЛЧАНИ НЕЩА

Цветан Диковски

web

Поводът да напиша този материал беше едно предаване по Българската национална телевизия, което се занимаваше с конфликт между Ловчанска митрополия и Ловешкия драматичен театър. Трябваше да мине малко време, страстите, събудени в душата, да се уталожат и да дадат възможност да заработи и разумът.

Конфликтът беше отразен в предаването "Часът на Милен Цветков" по "Нова телевизия". Моите уважения към предаването и водещия, към болните теми, които застъпва в своето предаване, но не мога да се въздържа да не кажа мнението си по повод отразяването на този диспут, както и за конфликта като цяло.

Първо, не беше отделено необходимото време, за да бъде разгледан проблемът комплексно и от всички страни. Второ, това предаване превърна страните участници от две в повече от две. Тук освен представители на Църквата и засегнатия Ловешки театър, бяха намесени зрителите и медиите. Трето, изумен бях от едно умозаключение на водещия. В един момент той стигна до извода, че това е борба между Църквата и театъра за това, кой ще привлече повече публика. Това показа тоталното невежество на водещия по въпроса, що е Църква и каква е нейната роля в социалния и обществен живот. Неговият извод беше косвено обвинение към една вековна институция, запазила в продължение на столетия духовността и националното самосъзнание. Обвинение в комерсиалност. Понеже искам да бъда обективен, поне доколкото ми позволява принадлежността към Българската православна църква, ще разгледам поотделно повода за конфликта, страните по него и няма да пропусна и реакцията на някои зрители, които се обадиха по телефона.

На първо място, поводът за конфликта - постановката на пиесата "Плейбоят от джендема" от Джон Милингтън. Не съм гледал постановката, освен откъсите представени в предаването на Милен Цветков. Просто нямах физическата възможност. От видяното обаче заключавам, че представителите на Църквата имат право. Запознах се и с тяхното открито писмо, публикувано в интернет. Фактът, че един човек се хвали с един тежък грях като отцеубийството и това го прави герой в очите на хората. Кървавата лопата, с която този "герой" излиза на сцената. Реплики от рода на: "Праведниците са виновни за всичкото зло на този свят!" Всичко това наистина води до сериозни удари върху ценностната система на християнската общност: Отцеубиецът - герой, представителят на Църквата - лицемер, праведниците - виновни за всичкото зло по света. Може би има и още неща, които пропускам и то заради това, че не съм гледал постановката. Уместно е представителите на Православието да се защитят. Но това бе прието като удар върху репутацията на театъра, на режисьора и пр. То бе прието като "анатемосване", като чудовищна несправедливост. Така събитието излезе извън границите на Ловеч и се пренесе от пресата в националния ефир. Двете основни страни по конфликта са ясни - Ловчанска митрополия и Ловешки драматичен театър.

Ловчанска митрополия и нейните представители в лицето на митрополита и явилите се в студиото лица са представители на Православната Църква. Те защитават нейните нравствени ценности.

Ако върна времето назад с няколко години и проследя вестниците и предаванията по електронните медии, аз ще се натъкна поне на десетина обвинения към Църквата: Обвинения в бездействие. Когато някое дете посегне на живота на друго, когато става въпрос за наркомания и проституиращи тийнейджърки, нерядко се случва някой журналист да издигне глас в общественото пространство: "Църквата нищо не прави!" В интерес на истината тя - Църквата не може да направи много. Една от причините е, че тя все още не може да се съвземе от десетилетията, когато беше преследвана от системата на държавното управление. И днес на места нейните права се потъпкват, умишлено и съзнателно я дискредитират в морално и материално отношение. Пишейки и говорейки за нея, днес много хора забравят какво е Църква. Някои забравят, други просто не знаят, а една голяма част от тях и не се интерсуват.

Тази почти двайсетвековна институция - Православната Църква е общество от вярващи християни, стремящи се към духовно усъвършенстване, към спасение на душите си в един блажен задгробен живот. Подготовката за него трябва да бъде реализирана тук и сега, в този материален свят, а ролята на Църквата е да покаже на хората верния път в духовно и нравствено отношение, да ги научи на исконните общочовешки добродетели. За разлика от някои секти, Българската православна Църква не досажда по вратите на хората и не ги облъчва с листовки и брошури по улиците. Тя организира своите неделни училища, проповеди и беседи, осигурява учители по религия и вероучение, където е необходимо, използва своите печатни органи и електронните медии, както и Глобалната мрежа, за да приобщи хората към непреходните ценности на християнството. Да изобличи греха и порока, да покаже на хората - кое е зло, да ги научи да разпознават злото от доброто, това е дълг на Църквата. И в този случай тя е изпълнила достойно своя дълг. Докато държавата има много оръжия да противодейства на злото, основани на българските закони, то християнската Църква има само едно - словото. Писмено или устно, по вестници, електронни медии и интернет, подкрепено с личния пример на нейните труженици. След толкова неоснователни обвинения в бездействие, отправяни в публичното пространство, едно от нейните действия, да защити общочовешките и християнски ценности, стана прецедент и повод за конфликт.

Тук не мога да подмина изказването на непознатата зрителка, която по телефона отправи обвинението, че това прилича на средновековна инквизиция. Вероятно и самата тя не знае какво значи това понятие. Значи, когато ученици се избиват - Църквата нищо не прави, а когато заклеймява един тежък грях и неговото прокламиране като подвиг - тя се превръща в инквизиция.

Аз в никакъв случай не мога да пропусна и това, че години наред на Църквата се гледаше като на отживелица, като на нещо излишно и ненужно, че умишлено тя бе разорявана и съсипвана. Не мога да премълча, че за ходене на църква в годините преди 1989 уволняваха от работа и изключваха от училище. Днес хора, които нямат нищо общо с Църквата или я посещават по веднъж в годината, си позволиха да сипят несправедливи обвинения срещу нея. Причината беше, че тя изпълни дълга си пред обществото. Тя не анатемоса нищо и никого, тя просто посочи с ръка злото.

Тук ще визирам само два факта за действията на религиозни изповедания срещу поругаване над техните ценности: Единият е реакцията на мюсюлманите срещу публикувана във вестник карикатура на пророка Мохамед. За тях той е духовният водач и основоположник на тяхната ценностна система. Затова те веднага остро реагираха срещу тази постъпка, насочена против авторитета на основателя на религиозната им общност. Естествено е да последват обвинения във фанатизъм. Но все пак това беше естествена реакция на защита от страна на исляма. Другата е отпреди десетина години. Свързана е с рекламната кампания на филма "Народът срещу Лари Флинт". Главният герой бе представен на рекламния плакат разпънат (подобно на кръст) върху дамски бикини, облечени върху разголено женско тяло. Това веднага предизвика острата реакция на Римокатолическата църква относно кощунствената подигравка с кръста - основният символ на християнството. И тук не мога да не кажа, че тази религиозна институция имаше своето право.

Трябва да спомена също и това, че Православната църква изказва своето мнение по болни за обществото теми като аборти, евтаназия, смъртно наказание, наркомания, моралния упадък на младото поколение, сектите и др. Но малко са хората, които чуват нейния глас.

Другата страна, дала повод за конфликта, е Ловешкият драматичен театър. Официално той бе представен от директора си Васил Василев и режисьора на постановката Николай Поляков. Може би тук е мястото да си зададем въпроса какво е театър, какви са неговите функции и задачи? В своята вековна история, театърът в различните си форми е претърпял доста промени и трансформации. Той е бил средство за развличане, средство за възпитание, средство за въздигане в култ. Нерядко театърът е бил преследван, неведнъж и на него му се е налагало да се приспособява. Поставен в условията на прехода, в условията на свободна пазарна икономика, българският театър често ставаше сцена за изява на какви ли не идеи. А понякога театърът се превръщаше и в проводник на субкултурата. Неведнъж на сцена бяха разигравани интимни сцени с чисто комерсиална цел. Е, това беше естествено, защото задоволяваше масовия потребител - тълпата. В този случай, както бе визирано и в писмото на будните християни от Ловеч, в дните около Рождество Христово на сцена бе поставена пиеса, която петни името на Църквата, подиграва се с нейните ценности и се опитва да превърне грешника в герой.

Сигурен съм, че директорът на театъра и режисьорът си дават сметка за това, колко са основателни протестите на Църквата. Но е много трудно да признаеш, че не си прав, особено в публичното пространство. По-добре да прехвърляш вината върху друг, да се оправдаваш с времената, с епохата, с това, че пиесата е писана за друго време и място, че това е класика и т.н. Милен Цветков е прав донякъде, че театърът се старае да запази своите зрители, но това не може да бъде отнесено към Църквата, защото тя не е театър и хората, които я посещават, не са зрители. Те са преки участници в нейното дело, те са нейни членове, хора, които се стремят към съвършенство и търсят спасение.

Разбира се, това нищо не променя. Повечето хора, възпитавани в атеизъм, ще останат чужди на спасителното учение на Църквата. В театрите ще продължат да се представят подобни пиеси, които осмиват свещенослужители, на сцената ще бъдат представяни гротески и пародии на християнските ценности. Просто защото сега това се харчи. Помислете само как привлича публика апокалиптичното заглавие на постановката "666"! Есхатологична мистика, числото на антихриста, краят на света. "Сигурно си струва да се гледа." Би казал масовият зрител. Малко са хората атеисти, които наистина се отнасят с уважение към тази институция, към ценностите на християнството и към свещенослужителите, най-малкото заради нейната историческа роля. Повечето продължават да живеят с мисълта, че тя е ненужна отживелица и че нейното учение е несъвместимо със съвременния начин на живот. Но същите те нерядко сипят обвинения, че Църквата нищо не прави. Всъщност проблемът не е в това, какво прави Църквата, а в това, кой има очи да го види! Църквата е жива и действена и днес! И днес тя се бори за тържеството на справедливостта и доброто! Само че има кръгове, заинтерсовани младото поколение да расте далече от християнството, без морал, без ценностна система. Но това е тема на друг разговор.

Както казах и по-горе, страните, участващи в конфликта станаха повече от две. Малко или много, взелата отношение по въпроса електронна медия също стана страна по конфликта. За някои от недостатъците при представянето на този диспут вече споменах. Неуместно беше и умозаключението на водещия, че това е само борба за привличане на публика. Ако трябва да бъдем обективни, медиите имат доста разнообразно отношение към Църквата. Някои журналисти непримиримо се ровят, търсейки нередности, давайки им широка гласност. А Христос е казал: Преди да тръгнеш да вадиш сламката от окото на ближния си, да погледнеш гредата в своето. Но тези Негови думи са останали там - на страниците на Евангелието. Мога да кажа, че има и много хубави религиозно-просветни предавания по някои телевизионни канали. В много от тях участват свещенослужители, видни научни работници с богата ерудиция, както и обикновени християни. По този начин електронните медии могат много да помогнат на Православието в неговата духовна борба със злото.

И все пак не мога да подмина и някои кощунства по електронните медии. Могат да бъдат посочени доста примери, аз ще се спра на два: Единият е реклама на шунка по БНТ: "Блажиш ли, блажиш ли, дядо попе?" И отговора: "Тая шунка не е блажна, тя се прави от чисто месце... Разбра ли бе, серсемино?" Тук свещеникът с комерсиална цел е представен като негативна личност, като лицемер и двуличник, като човек с неустойчив морал и ниска култура.

Другият случай е кощунствената фигура на така нареченият "отец Нафърфорий", явил се с развлекателна цел в "Шоуто на Слави". Някакъв странен пародиен хибрид на свещеник рокер. Не мога да намеря извинение за простотии от рода на: "Да ти дава Господ здраве и високо октаново число!" Просто нямам думи!

За мен става явен фактът, че в някои национални и частни телевизионни канали има хора, враждебно настроени към българското Православие. Как можем да искаме от хората да уважават свещениците, тяхното призвание, техния труд, когато гледаме подобни кощунства по медиите? Някой от ранна детска възраст е трябвало да научи водещите, режисьорите и шефовете на медиите, че има неща, с които могат, но има и неща, с които не трябва да се подиграват. Но за хора, расли в годините на реалния социализъм, чието детство е преминало в очакване на светлото бъдеще, хора, обладани от собствената си грандомания, провъзгласили се в идоли, тези неща нямат никаква стойност. И как могат да имат? За тях духовното няма висока стойност, по-стойностно е това, което им носи пари и слава. Няколко столетия назад един мъдър и прозорлив човек на име Козма Етолийски, обикаляйки от град на град, за да поучава, е изрекъл следното пророчество за появата на телевизията: "Ще дойде време, когато дяволът ще влезе в сандък в домовете на хората. Рогата му ще стърчат по керемидите, а той от сандъка ще танцува и ще ги прелъстява." Въщност телевизията е човешко изобретение. Вероятно нейните създатели не са имали лоши намерения, но стана така, че тя се превърна в проводник на антицърковни идеи, на насилие, на порнография, на кич, на сатанизъм...

Нека преди да обвинят за пореден път Църквата за това, което прави или не прави, някои журналисти да обвинят няколко кабелни или сателитни телевизии за кича, насилието, чалгата и порнографията. В противен случай ще излезе, че са част от тази порочна система, насаждаща насилие и морално разложение и просто търсят върху кого да прехвърлят вината. Защото, ако излиза, че Църквата и театърът водят борба за публика, то каква борба води телевизията с многобройните игри за пари, с изкривеното представяне на фактите, с нескончаемите сапунени сериали, със стотиците филми, пълни с кръв и насилие, с каналите, по които по цял ден може свободно да гледаш порно. И това е борба - борба за душите на хората. Но в този случай медиите застават на тъмната страна. Бих препоръчал на всеки журналист или телевизионен водещ, преди да си позволи да каже нещо негативно по адрес на Църквата, да спази стриктно поне в разстояние на четиридесет дни втората част от десетте Божии заповеди: "Не убивай!", "Не прелюбодействай!", "Не кради!", "Не лъжесвидетелствай!", "Не пожелавай... нищо, което е на ближния ти!" Тогава ще видят колко е трудно да бъдеш етичен в един покварен свят и може би ще се замислят, преди да отправят поредното обвинение срещу Църквата. Защото Църквата е съществувала векове преди да излезе първият вестник, преди да издигне глас първото радио, преди да се излъчи първото телевизионно предаване. Изпълнявала е своята основна роля, да учи хората на добро, да ги укрепва духовно и да ги води към спасение. Тя продължава да съществува, защото е нужна, защото е жива, защото е действена! И ще продължи и напред във вековете, за да поздрави в края на времената своя Основател - Иисус Христос, и за да подготви хората как достойно да Го посрещнат!

© Цветан Диковски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.02.2007, № 2 (87)