ПОЕТИЧЕСКИТЕ ШЕГИ НА ЙОАХИМ РИНГЕЛНАЦ

Бисерка Рачева

web | Литературни пространства

Носът ми дълъг познава се лесно.
Лицето ми, от бурята обветрено, известно е.
Че пъдя тежкия си ден с шега,
ще разберете ли и туй, братлета, а?

(Превод Васил Шопов)

Художникът на този закачлив автопортрет е един истински моряк и поет. Роден е на сушата или в Саксония, но до трийстата си година не на шега кръстосва моретата под името Ханс Бьотихер. После за разнообразие се оттегля на брега и обръща в смях и стих всичките си морско-житейски патила; тях пък подписва с псевдонима Йоахим Рингелнац. Така шегите на Йоахим Рингелнац се прочуват още повече от дългия му нос и от благодарност сдобиват славния си баща с дълголетие и живот след смъртта. Рингелнац умира през 1934 г., докато игривите му стихчета и куплети, наред със страховито-смешните му приказки, гротески, словоплетици и каламбури са още живи и до ден-днешен зареждат с живот традицията на хумористичното слово. Йоахим Рингелнац е истински класик на тази традиция и достоен роднина на Хайнрих Хайне и Вилхелм Буш. Отличава се обаче с това, че е невъобразим чудак и фантазьор: с един замах на перото обръща цялата сложнотия на живота в абсурден виц или забавна смехория; дребното внезапно става важно и забележително, реалното подръпва ръкава на нереалното, а баналното неочаквано се сприятелява с поетичното.

Поетът в Рингелнац е тъй могъщ, че всичко, до което се докосне, се превръща в чудо, а няма нещо на този пъстър свят, до което любопитният му поглед да не се докосва. Така пише познайникът му Ерих Кестнер и ако за миг надникнем в пъстрия поетически свят на Рингелнац, ще се уверим, че в чудноватата му призма попадат всевъзможни и най-невероятни неща: морски стихии и боксьорски подвизи, доверителен разговор между хаплива муха и посестримата ѝ бълха или пък лиричните откровения на един пиян матрос, пътешествието на две мравки до Австралия, любовния дует на червей и дървена табакера и даже ревността на един гвоздей към палава гайка.

Хуморът на Рингелнац винаги е ексцентричен, но никога бодлив и зложелателен. Той улавя пъстротата на делника в дребни ситуации и жестове, надзърта през ключалката на живота и открива парадоксалния комизъм на неговата сериозност. Съвременниците на Рингелнац ненапразно казват, че той е като един Чаплин в поезията - всяко нещо превръща в невероятна клоунада. Впрочем, преди да стане известен поет, Рингелнац действително се подвизава на актьорското поприще и още с първата си поява в мюнхенското кабаре "Симплицисимус" е признат за виртуоз на гега и комичната гротеска. За това негово амплоа напомня и една от първите му стихосбирки, Кутията за емфие. Тя е публикувана през 1912 г. и почти всички стихове в нея черпят веселието си от някоя случка или ситуация с комичен резултат. Ето например случката между едно огледало и една лампа, разиграла се пред смаяния поглед на поета Рингелнац:

"Я се виж, нещастна жалка мърло",
огледалото на лампата подхвърли.
"Ти ли бе, вехтуш окаян и нащърбен",
лампата побърза да му върне.

Огледалото, от обида ужасно разтърсено,
мигом издрънча и на парчета пръсна се.
Лампата на свой ред гневно пръхна,
задими, замига и издъхна.

А за капак на тяхната злочеста свада
слугинчето невинно пак пострада.

Стиховете на Рингелнац са леки и разтоварващи, даже когато перото му се отплесва да разказва за страховити и кървави дела. Към този род поезия го подтиква заразителният пример на съвременника му Франк Ведекинд с неговото прословуто стихотворение "Убиецът на лелята". Само че при Рингелнац дори черният хумор действа жизнерадостно и ведро. Такива са и чудноватите му гротескови приказки, които преразказват популярни приказни сюжети, като преобръщат с главата надолу действията на техните герои. Червената шапчица според Рингелнац не отива например направо при баба си, а се запилява с един ловец в гората, докато в това време вълкът попада право в търбуха на прегладнялата баба.

Приказките на Рингелнац не са точно за деца и неслучайно те са публикувани в двата му сборника разкази за възрастни: "Всеки го е живял" и "Вълната". Затова пък и в приказките, и в разказите му ще открием куп лудории на въображението, които потвърждават, че даже след като е пораснал, авторът им си остава немирник и дете. Децата могат да му бъдат само благодарни за това; на тях той посвещава две безценни книги: "Тайна книга на щуротиите" и "Книга за объркване на детските глави". Те, както сочат заглавията им, са пълни с възпитателни съвети и новаторски идеи на педагогиката. Ето как звучи един от тези съвети:

Деца, вярвайте повече в силата ваша.
Не давайте възрастните да ви мамят и плашат.
Знайте, пет деца са мощ тъй голяма,
че като нищо една баба строга ще напердашат.

(Превод Васил Шопов)

Двете си книги със стихове за деца Рингелнац публикува през 1924 и 1931 г.; тогавашните родители, естествено, не ги одобряват и продължават да черпят съвети от традиционната педагогика. Напук на това, детските книги на Рингелнац се прочуват в цяла Германия и така си издействат пропуск в златния фонд на детската хумористична литература, редом със знаменитите "Макс и Мориц" от Вилхелм Буш. Още по-голяма слава има обаче един герой на Рингелнац, който обитава света на възрастните, но също като създателя си не остарява, защото носи сърцето на дете. Той се казва Кутел Даделду, по професия е моряк, а по душа си остава непоправим лекомисленик и авантюрист. Вярно, че езикът му не знае мяра и кара по-свенливите да се червят, а пък чутните му подвизи се разиграват главно в пристанищните кръчми и свърталища. Затова пък името му остава увековечено в цяла поредица от знаменити балади и стихотворения. От време на време Кутел Даделду покорява по-гостоприемните женски сърца, но истински траен успех жъне най-вече на германската кабаретна сцена през 20-те години на XX век. Репертоарът на приключенията му се оказва тъй неизчерпаем, че пътуващият артист Рингелнац го включва като постоянен номер в програмата на многобройните си турнета из Германия. В онези години Кутел Даделду успява да плени не само публиката, а и композиторите; така възникват няколко музикални версии на злополучно-смешните му пътешествия по суша и вода, например версията, създадена от Вилхелм Грос по текст на Рингелнац.^*

Освен с колоритната фигура на моряка Кутел Даделду поетът Рингелнац се прочува още със сатиричните си стихотворения в славната област на гимнастиката и спорта. Тези свежи и насмешливи куплети се раждат в годините след Първата световна война и атакуват поствоенния германски шовинизъм, загнездил се удобно в типичния за времето култ към спорта и спортните сдружения. За отрицателния ефект на стихотворенията върху този тип спортни страсти свидетелства, между другото, един тогавашен седмичник, който установява, че безсрамните стихоплетства на Рингелнац рушат дисциплината и обществения ред. Ценителите на сочната сатира остават до ден-днешен на друго мнение. Те вземат автора под своя защита и благодарение на щедрото им поощрение той продължава да пише. Само че, за всеки случай, сменя жанра и до края на дните си подарява на читателите още три стихосбирки с тъжно-смешни стихове, една книга със заглавие "Моят живот преди войната" и един роман с колоритно-весели скици от берлинския живот. Що се отнася до последните му три стихосбирки, те на свой ред издават, че късният смях на Рингелнац е поуморен или умъдрен от живота, докато насмешливото му пламъче докосва този живот почти любовно, с лека меланхолна въздишка - също като в поетическата миниатюра "На омайващия дим от моята цигара":

Отнасяй се, лети надлъж и шир!
Adieu, ти нежен дим-зефир!
Пушек мой, омайно-фин,
леко тъй отлиташ ти...
Ако срещнеш нейде нежна ноздра,
на целувката дъха ми нека ѝ е поздрав.

(Превод Васил Шопов)

Атмосферата, която поезията на Рингелнац създава, е неуловима, също като този зефирен поздрав на дима от цигарата му; точно такава е и атмосферата, обгръщала някога неговата личност. Чаровен закачливец и насмешлив мечтател - така го рисуват спомените на съвременниците му. За любовта и приятелството, които появата му неизменно е печелила, напомня, между другото, един портрет на Рингелнац, обрисуван от неговата добра познайница, актрисата Аста Нилсен. Ето какво пише тя: Не съм срещала друг по-пленителен човек. Дискретното му очарование мигом завладява и усещаш, че то блика не от възпитанието, а от сърцето, чуждо на всякаква сантименталност и същевременно по детски живо и любвеобвилно.

За шегобиеца Йоахим Рингелнац казват, че когато заболял и туберколозата го принудила да напусне този свят, светът внезапно се почувствал много опустял. Липсвал му един очарователен странник, пришълец от друга планета с шапка на смешник и поглед на поет, мъдрец или дете. Сигурно тъкмо за да утеши този иначе безутешен свят, пък и да пропъди донейде собствената си меланхолия, Рингелнац му завещава щедрото наследство на поетическите си шеги. Ето още една от тези шеги, носеща закачливо-присмехулното заглавие "Блус":

Ако не идват ти мисли щастливи
И нещо неясно душата потиска,
подари си едно цветенце диво,
израснало дето си иска.

Пък нека е прашно и жалко,
жълтурче край пътя макар.
Направи си подаръче малко
от лява ръка за дясната дар.

Поклони се сам с уважение
на огледалото и си кажи:
"Слушай бе, аз съм на мнение,
че на тебе живота ти страшно тежи."

(Превод Васил Шопов)

БЕЛЕЖКИ

* Обозначените с астерикс (*) места указват, че тук в предаванията, излъчени по Дойче веле, е включена съответна музикална илюстрация. [обратно]

© Бисерка Рачева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.06.2006
© Бисерка Рачева. Литературни пространства. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Бисерка Рачева. Литературни пространства. София, 2003.