ПРИЯТЕЛИТЕ, КОИТО ОСТАВАТ

Бисерка Рачева

web | Изчезващи сфери

"Приятел идва от думата приятен", поучи ме преди време мой близък, комуто се бях оплакала от навика на приятелка да се извърта от обещанията си към мен, когато не съм ѝ угодна. Оттогава насам нерядко съм имала повод да се убедя в правотата на тази етимология. Мнозина са ме зачеркнали от списъка на приятелите си поради това, че в една или друга ситуация съм им се видяла несимпатична в поведението си. И обратното, аз съм отхвърлила като приятели мнозина, които са разочаровали усещането ми за хора, създаващи с присъствието си сигурността, че с тях ми е добре, че сред тях съм като сред свои.

Годините се редят, докато те оредяват: хората, с които те свързват симпатия и близост, споделени интереси, ценности, представи, вкус и мирис за света. Едни просто престават да се обаждат, но чувството за липса не те спохожда нито веднага, нито дълго след това. Някои се отдалечават неусетно и сетиш ли се за тях, неминуемо се питаш дали паметта не притуря от себе си някой и друг детайл, който в реалността не е бил чак тъй привлекателен, както отпосле ти се струва. Други си отиват, защото общото помежду ви си е тръгнало далеч преди предвестието на разочарованието. Неколцина никога не те напускат. Даже когато дълго не ги виждаш, не ги чуваш, не ги изживяваш отблизо. Даже когато тях самите вече ги няма. Тръпката от топлия им досег не изчезва. Остава с теб - докато те има.

Получих неотдавна книга с посвещението: "За хубавата литература, която ни свързва". Чудесно пожелание, само дето с човека, подарил ми книгата, вече май нищо не ме свързва. Съгласявам се обаче на драго сърце с внушението, че стойностната литература действително владее обединителна сила, пораждаща симпатии даже между хора, които са си станали чужди или пък изобщо не са се виждали и не се познават. В състояние е, сиреч, да ги превръща в приятели на самата себе си и така да ги приобщава към своя кръг от потенциални съмишленици. Моята хубава литература е тази, която ме учи на човечност, като ме кара да се вглеждам в себе си, за да разбирам другите. И която ме зарежда не със сигурност, а със съмнение в онова, което довчера с леко сърце съм приемала за вярно. Подтиква ме да си давам сметка за сложността на човешкото същество и на живота, който живеем, вместо да ми налага лесни еднопосочни "истини". Моята хубава литература е най-трудният, най-неотстъпчивият и най-верният ми приятел.

С мнозина на моята възраст вероятно е така: все повече неща започват да ми убягват. Което довчера се е очертавало ясно, днес се размива пред погледа; буквите се свиват, умаляват, разкривяват и образът е мъглив. Диоптърът на недовиждането ме кара да усещам, че все по-трудно проумявам какво става около мен. Смисълът и взаимовръзките ми се изплъзват. Порядъкът се обръща в безредие. Припознавам се повече в спомена, реалността и настоящето ме объркват. Светът става неразбираем. Може би защото времето на монолитно изсечения образ отдавна го няма. Картината на днешния ден е съставена от безброй пиксели - неуловима в сложността си, убеглива, несекващо променлива. В немощта си да я провиди, човек все пак търси някакъв ориентир. Моят е старовременен.

Откривам го, когато хвърля поглед към лавицата с книги в домашната си библиотека. Другите ми най-добри приятели. Приучих се междувременно да ги ценя и в нехартиения им, електронен вариант. И с удоволствие признавам предимството на новите си електронни приятели: те са винаги с мен, по всяко време готови да ме придружат в пътешествието ми из неизвестното. Няма да ме напуснат. Освен ако аз не пожелая да ги отворя.

© Бисерка Рачева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.04.2015
Бисерка Рачева. Изчезващи сфери. Варна: LiterNet, 2015