ФУГА НА НЕСИГУРНОСТТА

Бисерка Рачева

web | Изчезващи сфери

Чудеса стават само в приказките, но кой все пак не би искал, напук на разума, да види изпълнени трите си желания? Първото ми желание е да се сбъднат всичките ми желания, изхитрява се да отвърне Йонас на странния скитник, слисал го насред разходка в парка с настойчива и невероятна оферта: да изпълни три негови желания.

За скрития, своенравен и често опасен живот на желанията, стаени в неосветените дълбини на подсъзнателното, отваря дума Томас Главинич в романа си "Животът на желанията" (2009). Странникът със съмнително бяло сако, тъмни очила и дъх на бира никак не прилича на Господ-Бог, пък и Йонас, въпреки объркването си, не го взема насериозно; само че желанието да се сбъднат всичките му желания впоследствие наистина се сбъдва. И то с фатални последици. Томас Главинич се връща към мотива за магията на трите желания, използван в стари приказки и митове - магия, която по правило води не до очакваното щастие, а до поуката за мъдрото човешко смирение.

Извън този мотив, романът "Животът на желанията" не е изграден като приказка. Обратното, той разказва за познати, банални наглед неща. Разказва за семейния делник на Йонас, за душевния неуют на грижовния баща, който не иска да загуби жена си и двамата си сина, но и на всяка цена иска да има любимата Мари, макар че тайната му връзка с нея обърква всичко и още повече го отчуждава от собственото му Аз. Работата в рекламна агенция отдавна му навява скука, пък и самият той не се отличава много от затъналите си в рутината колеги - Йонас е един от тях, обикновен, симпатичен човек с известен чар, който живее, чувства и мисли, както живеят, чувстват и мислят повечето хора от неговото поколение. Навършил 35 години, той все още не е излязъл от възрастта, след която човек престава неизменно да мисли за секс, а и е все още твърде млад, за да му е все едно в какво, собствено, се състои смисълът на живота. Йонас все още търси този смисъл и се страхува, че животът ни днес е един вид компютърна симулация, а понятията ни за религия са погрешни, защото изхождат от представата, че Бог е подобие на човека.

Още в първите десетина страници Главинич успява релефно да очертае централния проблем и характерите на героите, а с необичайната начална ситуация и да разпали любопитството на читателя. Само че този път изненадите и ексцентриката, с които авторът обичайно поддържа буден читателския интерес, са приглушени. Сценарият, атмосферата и главният герой са отчасти познати от предишната му книга "Работата на нощта" (2006). Още в нея, пак под името Йонас, фигурира симпатичният, нелишен от обаяние човек на средна възраст, който се опитва да се пребори с чепатото време и открива, че в сънищата и желанията му някаква част от него живее свой, странен, загадъчен живот.

"Животът на желанията" се гради на фантастично хрумване: в първите две части скритите щения на героя се осъществяват против волята му и от тях произтичат страховити, абсурдни, необясними явления. В тоналността на разказа, колкото сериозен, толкова и непринуден, странното при това не само изглежда реално, а и се възприема като нормално. Йонас бързо забравя случайната си среща със скитника и отначало изобщо не свързва с нея това, че скоро след срещата започват да го сполетяват едно след друго невероятни неща. Отначало не лоши: борсовите му акции започват непрестанно да носят печалба, малкият му син с дотогава забавен растеж изведнъж пораства с четири сантиметра. Постепенно обаче чудатите случки започват да вдъхват безпокойство и страх: на улицата Йонас вижда своя двойник, който без предупреждение се намества в неговото тяло; през една безсънна нощ луната се подчинява на волята му, след гореща любовна нощ с Мари на следващия ден намира жена си мъртва във ваната. Лекарите констатират сърдечен удар, Йонас е разтърсен и изпитва искрена скръб. Не е пожелавал смъртта на жена си, пожелал си е само малко повече от откраднато щастие с Мари. И за пръв път е слетян от ужасното подозрение, че неосъзнатите му, потискани от разума, ала все пак излизащи наяве желания са причина за връхлитащия го апокалипсис.

Атмосферата, в която потапят апокалиптичните преживявания на героя, не е обаче страховита. Една от привлекателните страни на тази книга е, че съмненията, скръбта, ужаса, които тя описва, в нито един момент не се прокрадват и в словото, с което са описани - макар страшните знамения да се множат. Йонас може би неслучайно носи името на пророка Йона, изпратен от Бога да проповядва покаяние на прогневилите го с незаконния си живот ниневийци, но нарушил от страх Божията повеля, погълнат за наказание от огромен кит и после изхвърлен жив на брега. Йонас е и прокълнатият, и избраният: Имаше чувството, че е чужденец на земята, същество, което не се числи към хората, които го заобикалят.

Че Главинич чудесно е усвоил школата на Кафка, а и още повече тази на чилиеца Роберто Боланьо, от когото е заимствано мотото на романа, не подлежи на съмнение. В реалната, невинно банална ситуация сякаш мимоходом се оглежда животът на неосъзнатото, плашещото, ужасното, тъмната страна на човешкия характер. И зад уж безобидните, непозволени от волята и разума лоши помисли надзърта стихията на агресивния инстинкт. "Животът на желанията" е наситен, освен това, със символични предзнаменования за катастрофата: още преди тя да е връхлетяла живота му, Йонас постоянно се натъква на тревожни съобщения. В интернет прочита за огромен астероид, застрашаващ земята, по телевизията следи предаване "на живо" за жертвите на злополука при скъсване на въжена линия, става случаен свидетел на кражба и убийство в една бензиностанция, а в отдавна необитавания му бащин дом телефонът кой знае защо непрестанно звъни. Странното е, че обезпокоителните сигнали са едва ли не част от нормалния делник на хората, но за разлика от Йонас, другите сякаш не ги забелязват или поне не отварят дума за тях.

Талантът на автора да гради напрежение върху привидно дребни случки от делника и неусетно да внушава усещане за абсурдите и неустойчивостта на целия съвременен живот му изневерява, за жалост, в последната част на романа. Тя създава впечатление, че Главинич не успява да използва докрай възможностите на оригиналната изходна ситуация и прибягва до малко поизносения финал на поучителната приказка за трите желания. Всичко някак много набързо и не много убедително се сбъдва: абсолютното еротично щастие, раят, краят на света, смъртта на Йонас и Мари на изоставен остров, залят от цунами - вероятна последица от сблъсъка на астероид със земята. Преди да умра, искам да знам нещо повече за смъртта, искам да знам какво е на косъм да се разминеш с нея, искам да погледна в бъдещето и в миналото, пожелава си героят в началото на романа. В мига, в който неговите и много човешки, и много непомерни желания се осъществяват, вече е късно да се откаже от тях. Шансът да предотврати фаталния край не му е даден.

Сигурно за модерния човек е само едно: че е изгубил всичко, на което в други времена се е крепило чувството на предшествениците му за устойчивост, защитеност, сигурност. Сигурно е също, че пътешествието във фантастичните бездни на неговия делник е пътешествие в гибелта. Но и пътешествие, на което въпреки това трябва да се отправи, за да се заблуди, загуби и отново да намери себе си. Непознатото Ново. Или онова, което винаги е било.

© Бисерка Рачева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.04.2015
Бисерка Рачева. Изчезващи сфери. Варна: LiterNet, 2015