БИОГРАФИЗЪМ С ПРЕТЕНЦИИ

Бисерка Рачева

web | Изчезващи сфери

Шумни хвалби в американските и сдържаност в германските медии пожъна книгата на Андрю Мортън "Том Круз - неофициална биография" (2008) с разкритията си за връзките на известната холивудска звезда със Сциентоложката църква.

Той е невероятно чаровен с ослепителната си усмивка пред камерата. Зад усмивката се крие същевременно опасна и тъмна личност. Думата е за холивудската звезда Том Круз, най-скъпо платения актьор във филмовия бизнес, дежурен любимец на булевардната преса. Оценката пък принадлежи на Андрю Мортън, британски историк, търсен колумнист, скандален автор и биограф на лейди Даяна и Моника Люински, известен с неутолимата си страст да разследва - най-вече съмнителните извивки в живота на "богатите и красивите".

Биографията на Том Круз излезе на немски език под заглавие "Звездата и съзаклятието на сциентолозите". Без рекламна врява, едва ли не тихомълком мюнхенското издателство "Дрьомер" пусна на пазара книгата, чието американско издание седмици наред вдигаше невъобразим шум в масмедиите. Сензационното разкритие, отприщило медийната гюрултия: Де факто Том Круз е вторият човек на върха в йерархията на Сциентоложката църква. Той е един от най-могъщите хора в Холивуд, а и в света, бих казал. И умее да се възползва от властта си.

Тази е една от основните тези на Мортън. Биографът надзърта зад фасадата на суперзвездата и открива не просто една раздвоена личност, а салонния гуру на сциентолозите, парадна фигура, обслужваща техните интереси. Тъкмо с това - и коварна уловка за наивните.

Тази книга не е за холивудската звезда Круз, нейният прицел е една тоталитарна организация, чийто механизъм на властване е разкрит чрез примера на един от най-прочутите ѝ членове, писа наблюдателят на "Франкфуртер алгемайне цайтунг". "Шпигел-онлайн" деликатно припомни формулата, осигурила на времето успеха на Мортън с биографията на лейди Даяна, а именно: известна доза информация, известна доза въображение. За книгата си авторът е събирал и проучвал материал в продължение на две години. Разговарял е с редица бивши сциентолози, интервюирал е учители и приятели на Том Круз. Проучванията, твърди Мортън, са му позволили да разкрие "истинското лице" на звездата. Биографът описва с подробности живота и кариерата на Круз и констатира, че с годините той все по-тясно се обвързва със сциентолозите. През 1989 г. получава специална покана от лидера им Мискевидж; последният, според Андрю Мортън, още тогава заявява, че за Сциентоложката църква Круз е "най-важното ново постъпление на всички времена".

Том Круз винаги е бил дълбоко убеден, че им принадлежи, пише биографът. Той търси смисъла на живота си в тяхната общност. Нарцистичната му природа идеално подхожда на сциентоложката доктрина.

Преди още да бяха започнали снимките на филма с работно заглавие "Валкирия", в който Том Круз изпълнява ролята на Клаус фон Щауфенберг - организатор на неуспешния атентат срещу Хитлер, извършен през юли 1944 г., в Германия пламна дискусия. Наследници на Щауфенберг, пък и не малко интелектуалци, възроптаха, че е недопустимо ролята на борец срещу тоталитарен режим да се поверява на актьор, който е член на тоталитарна организация. В много от аргументите се прокрадна съмнението, че участието на Круз във филма прави нежелана рекламна услуга на сциентолозите в Германия. Във всеки случай моментът се оказа услужлив към книгата на Андрю Мортън. Появата ѝ на немски език почти непосредствено след филмовите прения наелектризира любопитството, а и увеличи търсенето. Авторът се възползва от неочаквания шанс. Защити тезата на книгата си, като заяви, че участието на Круз във филма за Щауфенберг е "троянски кон", сиреч, част от стратегическа офанзива на сциентолозите - да привлекат вниманието на германците върху себе си.

Последното впрочем и бездруго е отдавнашен факт. Ведно с близо 6000-те си членове, десет църкви в големи германски градове и 14 мисии, сциентоложката секта в Германия е поставена от 1997 г. насам под наблюдение на Федералната служба за защита на конституцията (германското контраразузнаване). В родината на Андрю Мортън нито проявите на сектата, нито тези на американския ѝ послушник предизвикват чак тъй горещ интерес. Британците по-скоро с почуда наблюдават кипящите германски страсти към темата.

Действителната заслуга на книгата щеше да е, ако авторът беше успял да докаже обвиненията, които отправя. За жалост, той не е сторил това. Такова е мнението на Франк Ширмахер, издател на "Франкфуртер алгемайне цайтунг", изразено в интервю за списание "Шпигел". Какво сциентолозите изсипаха междувременно срещу автора на книгата, не е трудно да си представим. Значително по-сериозно внимание от тяхната злъч заслужава друг въпрос. Какво ново научаваме от тази книга, освен онова, което знаем и преди да сме я отворили? Каква, собствено, е мисията ѝ, ако не само да поизтупа праха, наслоен върху името на автора ѝ в десетилетието след шумните му успехи в края на 90-те? И защо изобличенията тъй удобно се вместват в клишетата на лесно смилаемото четиво? Не е беда, че Мортън не излага доказателства за обвиненията към една несъмнено авторитарна организация с тоталитарни методи и цели. Да му се вменява подобна слабост, е все едно от литературата да се очаква онова, което е в пълномощията и задачите на съвсем други обществени институции. Бедата е по-скоро другаде. Заложеният в биографичния материал парлив проблем - за податливостта на публичната личност към индоктриниране - е подминат и удавен в повърхностни психологически уравнения.

От времето на възникването си и до днес биографията е популярен жанр. Хората обичат да четат за живота на другите, било защото извличат от него някаква печалба за собствения си, било защото искат да се откъснат за кратко от своя свят и проблеми. Биографията е проучване и анализ, история и психологическо тълкуване, зад които стои опитът да се разкрие истината за нечий живот, колкото и изплъзваща се да е по принцип тази истина. Известна личност бива представена като положителен пример на човешко поведение, светоотношение, позиция или пък, другият класически вариант - като свидетелство, че и именитият човек носи слабостите на простосмъртния. Напрежението между факта и тълкуването на факта изгражда литературно амбициозната, вълнуваща биография. С нея книгата на Мортън няма общо. Тя залага на съвсем друга стратегия, а именно, че колкото по-често името на звездата, за която разказва, се спряга в медиите, толкова по-сигурен е шансът за рекламно шоу на биографа. И тъй като гони не щателното проучване и тълкуване, а сензацията, се превръща в продукт на културата, която възпроизвежда и затвърждава култа към суперзвездите, подменили вярата в божествата.

На въпрос дали заради службата си при сциентолозите Круз трябва да изчезне от екрана, Андрю Мортън отговаря: Не. Но е важно хората да знаят как стоят нещата. Звездите днес се издигат в култ, като богове. Том Круз е мисионер на сциентолозите. Дали си струва да се гневим, че някои предпочитат да обслужват масовата литература? Не. Но не е зле да си даваме сметка за уловките, с които тя ни налага претенциите си.

Andrew Morton. Tom Cruise. Der Star und die Scientology-Verschwörung. München: Droemer, 2008, 431 s.

© Бисерка Рачева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.04.2015
Бисерка Рачева. Изчезващи сфери. Варна: LiterNet, 2015