|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
УВОДНИ ДУМИ Александър П. Маринов Драги читателю, В ръцете ти е втората книга от романизованата биография на Петър Маринов "Някога...". Първата книга излезе от печат през 2003 год., когато той навърши 100 години от рождението си. Петър Маринов е бивш учител, историк, краевед и родоповед. Целият си живот и дейност е посветил на своята любима планина Родопа. В първата книга се разказва за детството и юношеството в родното му село Проглед и Чепеларе, както и за младежките години като ученик в Пловдивската духовна семинария. След завършването й през 1925 г. започва неговото жизнено поприще в Пловдив като свободен гражданин. Настоящата втора книга разглежда живота му след 1925 г. в Пловдив, Пещера, отново в Пловдив и накрая в Смолян, където съдбата му е определила една друга мисия в обществения и културен живот в Среднородопието. Разказът в настоящата книга се отличава с по-улегнал тон, липсват "лудите-млади" години от първата книга, интересите му са разнообразни, насочени най-вече към усъвършенстване и усвояване на нови знания. Цялото свободно време посвещава на четене на книги, увлича се от толстоизма, оформя се като заклет антимилитарист. Много му допадат книгите на Достоевски, Толстой, Рабиндранат Тагор и пр. Сприятелява се с дейци на изкуството и културата като художниците Давид Перец, Златю Бояджиев, Васил Бараков, Здравко Александров, Ангел Коларов, писателя Йордан Ковачев, музиканта Тодор Райчев и др., в резултат на което изгражда у себе си усет към изящното, красивото и умения да разбира живописта. Свири на китара и пее с приятели модерните за онова време стари градски песни, руски романси и родопски народни песни. По-късно се научава да свири на кавал, което му помага при нотиране на мелодиите. Познанството му със Стою Н. Шишков е повратен момент в неговия живот. Както сам изтъква, Шишков за него е "духовният баща". Той го поощрява да събира народни песни, легенди, предания и др. от Родопите и да ги публикува в родопските издания, да работи за приобщаването на българите мохамедани към българщината. За тази кауза П. Маринов с благословията на Стою Шишков заминава през 1930 г. в Смолян. Тук започва неговата активна творческа дейност. Събира фолклорни материали, публикува битови описания, пословици, гатанки, пише пътеписи и исторически очерци. Става съредактор на сп. "Родопски преглед", прави първите археологически разкопки край Смолян в местността "Могилата". Написва 16 драматизации и пиеси на родопски диалект, играни от самодейни читалищни трупи по села и градове. Записките в тази втора книга свършват до 1937 г., когато настъпва нов повратен момент в неговия живот - работата му сред българите мохамедани и основаната Българомохамеданска културно-просветна дружба "Родина", което е обект на описание в третата книга. С тази дейност е свързано по-голямото му публикувано и непубликувано творчество. Настоящата втора книга е илюстрирана със снимки, някои от които се публикуват за първи път. Накрая са поместени бележки с пояснения за събития, случки и наименования, срещащи се в текста. И така, драги читатели, на Вашето внимание е една непретенциозна книга, в която са описани бита, нравите и обичаите на населението както в големия град Пловдив, така и в Средните Родопи, пречупени през погледа и мирогледа на един истински родопчанин! Дано тя Ви достави удоволствие и повод за размисъл. Пловдив, 2006 г.
© Александър П. Маринов Други публикации: |